Бенямин Нетаняху, за да оцелее политически, бомбардира държава след държава в Близкия изток с надеждата да разшири конфликта и така да удължи управлението си.
Мандатът му изтича през октомври 2026 г., но в условия на война изборите могат да бъдат отложени.
По неясни причини – дали заради компромати, свързани с делото „Епстайн“, или заради евангелисткия ционизъм – Доналд Тръмп подкрепя Биби Нетаняху безрезервно, за собствена сметка и с риск да плати висока електорална цена. Конспирациите около влиянието на Биби върху Дони вече са водеща тема в американските и световните медии. В средите на MAGA все по-често се пита кой е на първо място за Тръмп – САЩ или Израел?
Тандемът им иска да прекрои международния ред. Надяват се, че ще успеят и че утре ще създадат ново издание на ООН по свой образ и подобие. Но срещата на Шанхайската организация за сътрудничество не беше просто поредната. Чрез нея Китай, заедно с Глобалния юг, изпрати ясно послание на САЩ и Глобалния север: Изтокът повече няма да прави компромиси за своя сметка, за да е доволен „белият господар“. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш е първият, заемал този пост, който настоява за дълбока реформа, отразяваща новите баланси на силите.
Годишното Общо събрание на ООН се превърна в своеобразна церемония по признаване на държавата Палестина. Тонът бе зададен не от кого да е, а от авторите на „Декларацията Балфур“ – бившите колонизатори Франция и Обединеното кралство, които с този акт преди 108 години поставиха началото на мъченичеството на един народ. Тръмп реши да накаже единия от инициаторите – френския му колега Еманюел Макрон – като нареди отцепването на района около френското посолство с мотива, че оттам трябва да премине кортежът на американския президент. Така Макрон бе принуден да стигне до посолството пеша.
Бразилия пък е поредната държава, присъединила се към делото, повдигнато от Южна Африка в Международния съд по правата на човека срещу Израел, обвинявайки го в геноцид и военни престъпления. САЩ наложиха санкции на главния прокурор и служители на съда заради делото. Израелската армия демонстративно всеки ден предлага нови доказателства, потвърждаващи обвиненията.
Кой се готви за война?
Китай подпомогна с военно оборудване Иран, който при следващ сблъсък с Израел няма да бъде изненадан, а ще го очаква. Турция също се подготвя за евентуална ескалация. Директен удар срещу Турция е малко вероятен, но съвсем реално е арената на сблъсъка да бъдат Сирия или Кипър. След израелския удар Саудитска Арабия сключи стратегически договор за взаимна отбрана с ядрения Пакистан, който започна преговори за военно сътрудничество и с Египет.
Биби Нетаняху сериозно разклаща Близкия изток, а ЕС се прави, че не забелязва. След преките жертви първа потърпевша ще бъде именно Европа, която вече е значително по-бедна благодарение на основния си партньор – САЩ.
Днес ЕС е разтърсван от икономически и социални проблеми: Франция е изправена пред финансов срив и нарастващ десен екстремизъм, който си партнира с Израел (това не е тайна); хронична енергийна криза; критично технологично изоставане; германският военнопромишлен комплекс, който си точи зъбите да подели парите на ЕС заедно с Тръмп. Затова сега ни прожектират лентата за „войнстваща Европа“.
Това вече не е онази богата Европа, която можеше да си позволи да плаща сметката за войните в бивша Югославия, Ирак, Либия, Сирия, Ливан, COVID-19, Зелените сделки, Украйна… Европейците усещат това много по-добре от своите водачи.
Какво прави Европа?
Испания анулира оръжейна сделка с Израел на стойност 700 млн. евро. Италия бе парализирана от общонационална стачка и многохилядни протести в подкрепа на Палестина. Над 100 града във Франция издигнаха палестинското знаме над кметствата си. Нидерландия, Ирландия, Словения и други европейски държави налагат санкции, докато чакат фрау Урсула фон дер Лайен и любимата ѝ ученичка Кая Калас да се размърдат.
Те двете все пак представиха предложение за пакет от санкции, като Калас побърза да увери, че целта не е да се накаже Израел, а да се облекчи хуманитарното положение в Газа. Фрау Урсула пък е спокойна, защото се очаква Германия, Австрия, Италия, Чехия, Унгария и България да гласуват „против“.
Германският елит, от който произхожда и фрау Урсула, не може да се освободи от комплексите си и затова повлича целия ЕС. Благодарение на това фрау председателката на Европейската комисия се превърна в най-големия враг на европейците.
Начело на ЕС стоят същите лидери, които се провалиха във войната в Украйна и позволиха Европа да бъде въвлечена. Кой би могъл да очаква, че в Белия дом пак ще влезе лунатикът Тръмп?!
На снимката: Росен Желязков (в средата) и Георг Георгиев (втория от дясно наляво) на среща
с еврейски организации в Ню Йорк, 23 септември 2025 г.
И понеже няма смяна на еврокараула, няма как същите тези лидери да излязат и да признаят пред своите народи: „Ами, прощавайте, малко ви подведохме и ви разиграхме съвременна версия на класиката „Да разлаем кучетата“.“
За първи път от създаването на ЕС председателят на ЕК е водещата политическа фигура на континента. Това е най-категоричният сигнал, че сме в невиждана досега лидерска криза. Брюкселската бюрокрация, вместо да работи за нас, ни води за носа към провала. Години наред различни организации – от тези на Сорос, през корпоративните зелени, до уж консервативна десница (прикрити неофашисти) – инвестираха в създаването и инсталирането на кадри в системата. Днес берем плодовете.
Лондон отново преметна Старата госпожа
Тук е мястото да отбележим и как Великобритания за пореден път изигра Европа. Премиерът Киър Стамър, заедно с т.нар. „коалиция на желаещите“, прекъсна всякакви шансове и усилия за прекратяване на военните действия в Украйна. Точно както неговият предшественик Борис Джонсън направи през март 2022 г., когато накара украинците да се откажат от подписаното с Русия споразумение за прекратяване на огъня. След това ги поведе заедно със Зеленски във Вашингтон, за да изиграе пред Тръмп фарса, че иска войната в Украйна да спре, но „уж“ Зеленски и Европа не са съгласни.
Фрау Урсула се споразумя с Тръмп ЕС да закупи от САЩ оръжия за над 600 млрд. евро и да поеме украинската военна сметка. Също така ЕС ще купува повече американски втечнен газ. И, разбира се, сметката няма да е нейна.
За усилията си Лондон бе възнаграден: Стамър подписа с Тръмп споразумения за инвестиции в технологичната и иновационната сфера за 150 млрд. долара. Тръмп въведе визови такси от 100 хил. долара за ИТ специалисти и научни изследователи, а Стамър възнамерява да ги привлече, като премахне британските визови такси.
България и егоцентричното войнстващо малцинство
На този фон България дори не води безлична външна политика. Ние просто не водим никаква политика, с изключение на две неща: първо – правителството на Желязков бързо и почти конспиративно крачи към еврозоната, без да дава отговори на гражданите, които имат пълното право да се притесняват; и второ – гласуваме против налагането на европейски санкции срещу Израел. По този въпрос сме постоянни до такава степен, че дори ако германското правителство преживее катарзис и подкрепи санкциите, твърде вероятно е ние да продължим да сме „против“.
Управлявани сме от „манджурско правителство“ (термин, който се отнася до кукловодно държавно образование), което обслужва тесни лични (а не партийни) интереси. Затова се оказахме толкова решителни в отстояването на тази извън всякаква политическа и историческа логика позиция.
Първата работна среща на премиера Росен Желязков, който е в Ню Йорк за сесията на Общото събрание на ООН, бе с група еврейски организации. В ООН членуват 193 държави, но те ще почакат. Цяла Европа се тресе от антиизраелски протести, но точно в този момент Израел е „стратегически партньор“ (по думите на Желязков).
По традиция президентът представлява България на този най-висок форум на международната дипломация. Но, нали са се заклели да му вземат всичко на Румен Радев. Миналата година той се срещна с президента на Иран във връзка със задържаните тогава в Йемен двама български моряци. Може ли някой да си представи колко нелепо би изглеждал нашият манджурски премиер на подобна среща?!
Нашият „елит“ – управляващи и опозиция – е обсебен от собствените си потребности и интереси. Неспособен е да отговори на нито едно от предизвикателствата на съвремието ни. Затова по цял ден ни занимава основно със себе си, а ние отдавна не го слушаме.
Автор: Диана Хусеин
