Онзи Доган, който редеше политическите пасианси в държавата, е мъртъв. Балансьорът на етническия мир катастрофира пред един “сарай”! Такъв тъжен финал съдбата не отреди на нито един от отлетелите в историята ни политици на прехода.

Политическият път на “големия” Ахмед Доган завърши с битка за един сарай. Кой можеше да допусне, че това ще е краят на един политик, за когото 35 години сме мислили (и писали), че е стратег, философ, мислител и визионер?!

Баталните сцени от схватките на младежите, бранещи сарая на своя вожд от полицаите, които ги приканват да напуснат сградата заради оспорена собственост, са не само отблъскващи. Те говорят за нещо много по-дълбоко, което се е случило с тази партия, която върви към своя логичен край - каузата се е спихнала до превземането на една сграда като символ на величието на лидера. Тук изобщо не става дума за политика. Нито за права, нито за свободи! Елементарен битовизъм.

Държавата се тресе заради умиращите ни деца по пътищата, страната е изправена пред огромните проблеми по въвеждането на еврото, Тръмп налага нов световен ред и прави революция - а Доган и компания се бият за един сарай?! В това поведение няма никаква логика. Няма смислено обяснение.

Просто е жалко и тъжно!

Един мит умира пред очите ни по най-нелепия начин.

И предизвиква тотално разочарование.

Откакто Доган загуби битката с Пеевски, а партията му се разпадна, той сякаш е извън времето. Репликата му от събота пред полицая: “Ти знаеш ли кой съм аз”, издава тоталното му разминаване с реалността - той продължава да живее с някакво усещане за величие, което всъщност го няма. Онзи Доган, който редеше политическите пасианси в държавата, качваше и сваляше премиери и президенти, е мъртъв. Балансьорът на етническия мир катастрофира пред един “сарай”! Такъв тъжен финал съдбата не отреди на нито един от отлетелите в историята ни политици на прехода.

Жан Виденов беше изритан от политиката, но се оттегли с достойнство, изкарвайки хляба си с професията на преподавател.
Костов беше изгонен след провала си и потъна в мълчанието си.
Симеон Сакскобургготски запази достолепието на короната.
Станишев и Борисов извървяха в битки пътя си от “Осанна” до “Разпни го”.

Единствен Доган, който се смяташе за най-умния и най-хитрия, философа на прехода, се срина в политическата си неадекватност. Защото продължи да живее в илюзорния свят на своята изключителност и мислеше, че държавата му е длъжна за това. Дори и днес.

А истината е прозаична - митът няма покрив, няма професия, няма с какво да изкарва хляба си - досега това му е било осигурявано, но безвъзвратно е отлетяло във времето. И той не е подготвен за ежедневието на простосмъртен, камо ли за адекватно политическо присъствие.

Дори достойнството си не успява да съхрани.

В собствената си обърканост Доган позволява да бъде използван така, че да изглежда жалък. И когато стане ненужен, накрая ще го изоставят дори и тези, които сега пърхат около него, използвайки последните остатъци от мита. Ще го захвърлят по същия начин, по който той години наред захвърляше толкова смислени кадри и вървеше напред, стъпвайки върху политически трупове...

Днес Философът води някаква битчица за битовото си оцеляване, ангажирайки с житейските си нужди остатъците от партията си. 

И поставяйки личните си проблеми като залог за стабилността на държавата.

Това сякаш е сън. Лош сън!