Теодора Георгиева не е отговорила на най-важния въпрос - наистина ли е на видеото от "Осемте джуджета". Каквото и да покаже разследването на Европрокуратурата за случая "Чирен", на България този скандал носи само щети.

Първото сериозно разследване на Европейската прокуратура (EП) в България по проект за близо 285 милиона евро, част от европейската енергийна сигурност, предизвика трусове и в оглавяваната от Лаура Кьовеши институция. Освен че разплиска блатото на българската съдебна система, също така показа, че един от ключовите ѝ командни центрове - “Осемте джуджета”, все още функционира благодарение на арсенал от срамни записи на магистрати.

Хронограма на един скандал

За Европейската прокуратура, действаща от юни 2021 г., скандалът има два възможни ефекта. Ако първото в досегашната ѝ работа вътрешно разследване установи, че европрокурорката Теодора Георгиева е възпрепятствала разследвания, това ще подкопае доверието в институцията. Ако обаче се окаже, че Георгиева е устояла на натиск и случаят „Чирен“ доведе до обвинения, престижът ѝ ще се засили. ега Европрокуратурата и институциите на ЕС са фокусирани върху временно отстранената Георгиева, разследването срещу нея и случая „Чирен“ – скандали, които допълнително компрометират България, все така известна като държава без върховенство на правото.

Каквото и да покаже разследването на Европрокуратурата, за България ще има само щетиСнимка: BGNES

Хронологията на събитията говори много. В средата на февруари т.г., след пожар в къщата ѝ в село Беглеж, бе открита мъртва майката на Теодора Георгиева, след което прокурорката бе поставена под охрана. На 28 февруари в интервю пред “Капитал” Георгиева заяви, че в България съществува отработена схема за източване на средства през обществени поръчки; че МВР спъва разследвания на Европрокуратурата; че институцията работи по дела, свързани с НКЖИ, тунел “Железница” и разширението на газохранилището в Чирен. Също така казва, че до момента не е получавала заплахи, нито е била обект на натиск и че е твърде рано да се правят изводи за смъртта на майка ѝ.

На 6 март депутатите от МЕЧ, подкрепени от ПП-ДБ, “Възраждане” и ДПС-ДПС (на Ахмед Доган), поискаха временна комисия, която да разследва твърденията, но предложението бе отхвърлено. А на 24 март до медиите бе изпратено видео, в което търговецът на правосъдие Петьо Петров (Пепи Еврото) разговаря с жена в гръб, за която още не е потвърдено официално дали е Теодора Георгиева. В ресторанта “Осемте джуджета” двамата коментират механизма за избор на европрокурори и “отстрелване” на конкурентки. Видеото, което е близо минута и половина, е от 19 януари 2020 година. В него ясно се чува репликата: “Решили сме го, ставаш - и това е”, а впечатлява и: “Абе, как да се оттеглят ония другите две овци?”.

Как се избира европрокурор

Трите предложения за европрокурорки - съдийката от Административен съд София - Теодора Георгиева и две прокурорки - Десислава Пиронева и Светлана Шопова, са минали през Комисия за подбора, оглавявана от заместник-министъра на правосъдието Евгени Стоянов с членове от ВСС и от академичната общност. Преди да заеме поста в третия кабинет на ГЕРБ - Стоянов, също като Георгиева, е работил в Административен съд София-град, където се и връща през 2021 година. И Стоянов, и Георгиева са работили в Софийската районна и Софийската градска прокуратура (Стоянов бе и наблюдаващ прокурор по делото “КТБ”, но напусна, за да стане съдия.)

Процедурата по избора беше критикувана заради липса на прозрачност и в България, и от Европарламента, а кабинетът на ГЕРБ така и не даде задоволителни отговори на какви основания са излъчени кандидатките. Едната от тях - Пиронева, се оттегли, тъй като стана заместничка на тогавашния главен прокурор Иван Гешев. А министрите на ЕС избраха Георгиева пред Шопова.

След появата на видеото с Петьо Еврото, Европрокуратурата започна административното разследване срещу Теодора Георгиева заради възможно нарушение, свързано с текущо разследване, и временно я отстрани от работа. Пред “24 часа” Георгиева обясни, че я проверяват заради отвод по делото за проекта в Чирен - което не беше обявила по-рано, а причината за отвода бил натиск от страна на Делян Пеевски, който я застрашавал. По думите ѝ, искал 20 милиона от подизпълнители на проекта и уреждал поръчки. Олигархът пък я заплаши със съд за набеждаване и я нарече “лична прокурорка на Кирил Петков”. В изявленията си този път Георгиева обвърза и смъртта на 75-годишната си майка.

До момента тя не е отговорила на най-важния въпрос - потвърждава ли, че е на видеото от “Осемте джуджета”. Казва само, че е виждала Петьо Еврото, както и съпредседателя на “Продължаваме промяната” Кирил Петков, но не е близка с тях. От името на Еврото през октомври м.г. бяха разпространени и твърдения, че ѝ е плащал по 10 000 лева месечно, за да влияе на определени дела. Софийска градска прокуратура проверява сигнала, а отскоро се е включила и Антикорупционната комисия.

Диверсия на енергийната сигурност?

Проектът за разширение на газохранилището в Чирен, който Европейската прокуратура разследва – но не и българската, е определен от ЕС за проект от общ интерес (PCI - Project of Common Interest), тоест стратегически важен, още в далечната 2013 г. В категорията PCI бе и интерконекторът с Гърция, заработил след 12 години бавене. Най-съществената полза от проекта за газохранилище е, че ще подобри сигурността на енергийните доставки, тъй като ще увеличи капацитета му двойно - от 550 млн. куб. метра на 1 милиард, което е над ⅓ от годишното потребление на страната. Също така ще повиши и капацитета за изтегляне и нагнетяване на газ в мрежата до 8-10 млн. куб. метра на ден. Всъщност намерението за разширяване датира още от 2009-та, когато президентът Георги Първанов обяви, че България и ЕС са постигнали консенсус за това като част от усилията за диверсификация на газовите доставки. Причината бе газовата криза през онази зима, когато България нямаше запаси, нито алтернатива на руския газ.

Интерконекторната връзка между Гърция и България заработи с 12 години забавяне

Снимка: picture alliance/dpa/TASS/I. Lenkin

Но, както е известно, българската енергетика приоритизира проекти в изгода на Кремъл - като газопровода “Турски поток”, готов за две години; бързата поръчка на реактори за АЕЦ “Белене”, макар да има само “гьол”; и игнорираната доминация на “Лукойл” на пазара на горива. Всички останали, които “разкачват” България от руските зависимости, се бавят, а газохранилището е един от тях. Начело на “Булгартрансгаз” от 2018 г. насам е Владимир Малинов, с кратко прекъсване като служебен министър на енергетиката в кабинета “Главчев”.

Компанията реши да инвестира около 285 милиона евро, за да разшири капацитета на “Чирен”, а България подкрепя инвестицията с 9-годишна публична гаранция от 16 млн. евро върху заема от ЕБВР за финансиране на проекта. Останалите 78 млн. евро идват от ЕС чрез Механизма за свързване, което и дава право на Европейската прокуратура да разследва. Тези средства бяха осигурени през 2022 г., когато Русия нападна Украйна и доставките на руски газ станаха проблемни. Същата година са обявени три обществени поръчки, а на следващата - 2023-та, подписани и първите договори. И трите обществени поръчки, отбелязва Антикорупционният фонд (АКФ), “се печелят от консорциуми с един и същ водещ партньор - „Главболгарстрой“.

Защо разследва Европрокуратурата

А Европейската прокуратура започна разследването през лятото на 2024 г. заради проблеми, свързани с променената технология на сондажите - ключовата част от проекта. За тях пръв сигнализира одиторът Велко Пеев, чиито свидетелства публикува АКФ в разследването си “Чирен - поръчки с удобен наклон”. Той е уволнен и заплашван, след като е предупредил “Булгартрансгаз” “за груби нарушения при изпълнението на проекта, както и за рискове от загуба на финансиране и за безопасността на хранилището (опасност от експлозия, б.а.)”. Българските институции не реагират на сигнала му, но пък реагира Европейската прокуратура, която през август миналата година претърсва сгради на „Булгартрансгаз“.

Два месеца по-късно “Главболгарстрой”, ангажирана със сондажите, се отказва и връща получения аванс, но не и дължимата неустойка от 26 млн. лева. Теодора Георгиева казва, че е била заплашвана, за да не повдига обвинение за проекта „Чирен“ на бивш министър на енергетиката и настоящ шеф на „Булгартрансгаз“, без да го назове. Записът с видеото от името на Еврото бе публикуван в деня, в който Малинов беше призован да се яви в офиса на Европейската прокуратура в София, за да му бъде връчено обвинение. Но “хоспитализация” го спаси.

Резултатът от всички действия и бездействия е, че проектът за Чирен е пред провал, а европейското финансиране може да бъде изгубено. Така България скоро няма да има възможност да се запасява с достатъчно газ като застраховка при криза или високи цени. Въпреки това Малинов твърди, че няма да подава оставка и ще завърши проекта, чийто краен срок е 2027 година.

Политически измерения

Партиите се разделиха в отношението си към скандала, според политическите си интереси. ПП подава сигнал до Европрокуратурата заради твърденията на Георгиева за оказван натиск. Пред bTV Лена Бориславова дори видя възможност за разследване на лидера на “ДПС - Ново начало” Делян Пеевски.

ГЕРБ, чийто кадър е Малинов - и при чието трето правителство е предложена Георгиева, насочват прожекторите към срещата с Петьо Еврото. “Ако не се е срещала с него, ние ще браним честта и достойнството ѝ”, каза по БНР проф. Костадин Ангелов, който е председател и на Съвета за съвместно управление.

“Демократична България” се фокусира върху Малинов, подготвяйки 13-страничен сигнал до комисията “Антикорупция” за него. “Малинов е един от енергийните брокери в държавата, който стои зад разрешенията за “Турски поток” и зад скандалния договор с “Боташ”, според който ще плащаме на Турция по 1 млн. лева на ден в следващите 13 години”, заяви Иво Мирчев.

Вече се чуват гласове, че Теодора Георгиева, чийто шестгодишен мандат изтича догодина, едва ли може да се върне като европейски прокурор, също и в българската съдебна система. Има призиви обаче да разкаже каквото знае за “Семейството на Осемте джуджета”, като свидетел. Досега нито един български магистрат от посещавалите “офиса” на Петьо Еврото, не се е осмелил да го направи.

Най-голямото изпитание обаче е за Европейската прокуратура - дали разследването на проекта за „Чирен“ ще утвърди независимостта ѝ или ще разкрие уязвимости, които могат да подкопаят доверието в институцията. И в двата случая България ще претърпи щети.

Партиите се разделиха в отношението си към скандала, според политическите си интереси. ПП подава сигнал до Европрокуратурата заради твърденията на Георгиева за оказван натиск. Пред bTV Лена Бориславова дори видя възможност за разследване на лидера на “ДПС - Ново начало” Делян Пеевски.

ГЕРБ, чийто кадър е Малинов - и при чието трето правителство е предложена Георгиева, насочват прожекторите към срещата с Петьо Еврото. “Ако не се е срещала с него, ние ще браним честта и достойнството ѝ”, каза по БНР проф. Костадин Ангелов, който е председател и на Съвета за съвместно управление.

“Демократична България” се фокусира върху Малинов, подготвяйки 13-страничен сигнал до комисията “Антикорупция” за него. “Малинов е един от енергийните брокери в държавата, който стои зад разрешенията за “Турски поток” и зад скандалния договор с “Боташ”, според който ще плащаме на Турция по 1 млн. лева на ден в следващите 13 години”, заяви Иво Мирчев.

"Семейството на Осемте джуджета" и щетите за България

Вече се чуват гласове, че Теодора Георгиева, чийто шестгодишен мандат изтича догодина, едва ли може да се върне като европейски прокурор, също и в българската съдебна система. Има призиви обаче да разкаже каквото знае за “Семейството на Осемте джуджета”, като свидетел. Досега нито един български магистрат от посещавалите “офиса” на Петьо Еврото, не се е осмелил да го направи.

Най-голямото изпитание обаче е за Европейската прокуратура - дали разследването на проекта за „Чирен“ ще утвърди независимостта ѝ или ще разкрие уязвимости, които могат да подкопаят доверието в институцията. И в двата случая България ще претърпи щети.