"От 1990-та насам в България има траен процес на отстраняване на хората с капацитет, енергия и посветеност", казва Димитър Луджев. Персоналната деградация е основната характеристика на случващото се в страната.
Проф. Димитър Луджев е историк, вицепремиер в правителството на Димитър Попов, министър на отбраната в правителството на Филип Димитров, депутат в няколко български парламента, политически съветник на президента Желю Желев. Автор на книгата "Революцията в България 1989-1991". Еми Барух разговаря с него.
Вие изследвате "Преходното време". Как се променя българска публичност през годините? Кои са нейните характеристики днес?
Димитър Луджев: Труден въпрос. Тези характеристики са резултат от 35 години деградация на обществения живот в България. Въпреки че през изминалите три десетилетия се случиха структурни, ценностни, геополитически и други трансформации, нямаше жизненоважни обществени теми, които да присъстват константно и по убедителен начин в публичното говорене. Поддържаше ли някой интереса към основните неща, които формираха и продължават да формират възгледите на новите политически поколения? Фигурираше ли в дневния ред на обществото анализ на тези трансформации?
Днешната публичност е лишена от историческо познание, от контекст. Новите генерации не знаят какво се е случило в България, нито какво се е случило в Източна Европа, нито какво диктува световния дневен ред и как се е променял той през последните десетилетия. Не само не знаят. Те не се интересуват.
Мога да обобщя така - публичното говорене преповтаря основните клишета, които звучат от западните столици и се тиражират от медиите. При това по един доста профанизиран начин.
Ако съдим за българската публичност по централните новинарски емисии, няма как да не отбележим, че в тях отсъства случващото се извън България. Как ще обясните тази родна "самодостатъчност" ?
Димитър Луджев: Хората, които нямат обща политическа и историческа култура, които не са наясно със събитията в света, не гледат по-далеч от собствения си хоризонт. Две са световните новини, които се споменават: войната в Украйна и войната в Близкия изток. Но не съм чул нито един сериозен анализ на тези събития. Повтарят се единствено клишетата, които възпроизвеждат вече известни факти, без исторически, културологични, геополитически ракурси към случващото се.
Всичко това, както и начинът, по който присъстват местните сюжети, показва профанизирането на българския публичистичен и политически терен, одребняването, което е друга голяма тема.
Няма личности. Няма авторитети с мащаб, с капацитет за управление, с визия. На терена се бият и се драскат дребни кончета, както казваше Радичков. Дърлят се, водени от лични интереси - кой да яде от държавната баница и как да нахрани клиентелата си. Горе-долу с това се изчерпва всичко. Затова нещата са такива.
Как стигнахме до тук?
Димитър Луджев: Помня една констатация на Световната банка от 1995 година по повод реформите в Източна Европа. Заключението бе, че независимо от големите различия в темповете, които са резултат на исторически, икономически, културни и прочее специфики на всяка страна, основната причина за по-бързия или по-бавен успях е разликата в капацитета, енергията и посветеността на националните лидери. А това какви лидери избира една нация, говори за нейната пригодност към демократичния процес. Мисля, че това е основното обяснение.
Политиката се прави от хора. Много е важен личностният анализ. На времето големият дипломат и държавник Лорънс Игълбъргър ми каза: За да разбереш могат ли да се случат някои намерения или не, не гледай програми, нито декларации, нито политически речи… Ние, казваше той, гледаме кои са хората. И преценяваме способни ли са да осъществят това, което прокламират.
От 1990 година насам в България има траен процес на отстраняване на хората с капацитет, енергия и посветеност. Това се случи и при "червените", и при "тъмносините". Постепенно способните биваха заменяни с всякакви други - партизани, търговци на власт срещу пари, апаратчици…. Така се стигна дори до появата на хора от ъндърграунда - да не казвам друга дума, които заемат ръководни места. Говоря за хора, които не само че нямат капацитет, а са и неграмотни. Тази персонална деградация е основната характеристика на това, което се случва у нас.
Защо според Вас просветеният елит на България не успява да изпълни своята роля на коректив на властта?
Димитър Луджев: Деградацията не засяга само политиците. Бих казал, че има един процес на деинтелектуализацията на обществото. Постепенно изчезнаха академичните средища, интелектуалните кръгове, стратегическите центрове, където се съсредоточаваха подготвени хора. През 1990-те години имаше такива групи, които бяха способни да внесат интелектуално качество в политически процес.
Мирните революции и мирните преходи се ръководят от умни лидери. Гордън Аш говори за това. Реформите предполагат интелектуални усилия. Реформите се осъществяват от талантливи хора. А тези хора бяха изтласкани.
Защо се случи така?
Димитър Луджев: Защото се оказа, че "породата" на лошите е по-устойчива. Всеки народ има добри и лоши "породи хора", както казваше Мавродинов. Годни и негодни, позитивни и деструктивни. "Породата" на деструктивните хора, ако използваме тази елегантна дума, взе връх. Проф. Николай Генчев казваше: как може да искаш от една нива, обрасла с бурени, да ражда жито! Бурените превзеха нивата - ето това се случи. Троскотът е много по-жилав и пригоден за нашите условия, за нашия уродлив преход.
Взе връх жаждата за пари, за облагодетелстване. Не можахме да изградим обществени институции, които да предотвратяват злоупотребата с властта. Точно обратното - въпреки че формално създаваме някаква европейска визия на тези институции, те функционират по такъв начин, че създават условия за развитие на един клиентелистки модел, който е твърде характерен не само за България. Имаше го в Гърция, в Северна Македония, в Сърбия… Създадоха се условия, при които "успешни" станаха безскрупулни, безогледни, корумпирани, алчни, егоистични, агресивни персонажи.
Как ще обясните възхода на националистическите формации у нас? Имат ли съответствия със западната крайна десница?
Димитър Луджев: Крайнодесните партии в Западна Европа се подхранват от рязкото влошаване на житейската ситуация на населението. Не трябва да забравяме и още нещо - бюрократизирането и деградацията на европейските институции. Липса на личности има в цяла Европа. Нима можем да сравняваме един Жак Делор с една Урсула фон дер Лайен!
Не бих сравнявал нашите "възрожденци" с тях. Тази ширеща се нецивилизованост на голяма част от населението не можеше да не избие в подобни примитивни патриотарски уклони. Това е някаква форма на самоутвърждаване. Той не може да се наложи с нещо позитивно, с нещо градивно и се утвърждава с някакви ксенофобски гадости, и скандира "Българи-юнаци!". На нас все някой ни е крив, все друг ни пречи да реализираме цялата българска мощ.
Нашият евроскептицизъм е изразител на същото: Брюксел ни е виновен за всичко. Брюксел ни пречи, налага ни се и т.н.
Каква е Вашата прогноза за изхода от настоящата политическа криза?
Димитър Луджев: Ще започна с позитивния прочит: мисля, че има възможност за сближаване на основните формации в България поради наличието на хора, които са доста близки като образование, като начин на мислене, като култура, като манталитет и т.н. - и в ГЕРБ, и в ДПС на Доган, и в милениумите…
Това поколение вече не е свързано нито с предишните тъмносини антикомунисти, нито със старите комунисти. Има такива хора. Това е благоприятна интелектуална основа за намиране на мостове за разбирателство, за създаване на атмосфера, в която да доминира схващането, че успешната политика е умение на компромиса. Че демокрация без компромис не може да има. Че трябва да търсиш общото, а не това, което те разделя. От друга страна, това, което ме прави скептичен, е отсъствието на личности, които имат воля и капацитет да предложат сериозни реформи в публичния сектор - и в икономиката, и в културата, и в образованието и т.н.
Ако има предпоставки за създаване на мостове между политическите партии, защо това не се случва? Как обяснявате отсъствието на личности, които да го направят? Стигнахме ли до темата за зависимостите от Пеевски?
Димитър Луджев: Безспорно съществуват зависимости. Пеевски е фигура, свързвана с криминално-мафиотски сюжети, която не слиза от екрана. Медиите непрекъснато го експонират. Но не стигат до онази голяма група хора, които по различни начини са свързани с него, които са получили нещо и трябва да си плащат.
Всички те са разпръснати в обществените институции и са илюстрация на генетичната деградация и деинтелектуализация на България.
Да не забравяме, че на Пеевски "баницата" му я даде не само Доган, а и Борисов, и Станишев, ако се върнем към случая с КТБ.
Оптимист ли сте?
Димитър Луджев: Милион и половина българи напуснаха България. Това е огромна част от интелектуалния потенциал на страната. Това отсъствие много трудно ще бъде компенсирано. Е, как да бъда оптимист, когато не виждам кой ще посее здрави зърна...
