Здравейте, мили мои малки и големи кръщелници! Ето ме и мен – вашия негоден кръстник. Надявам се, че въпреки моето нехайство към вас, вие сравнително редовно се изповядвате и приемате причастие.

Вярвам, че и през тези дни според силите си спазвате поста и за Рождество ще се причастите. Но всъщност съм седнал да ви пиша за друго.

Говорили сме за него. Става дума за това, че и днес Църквата е разкъсвана между две полярно противоположни тенденции. Днес те не са схващанията дали Христос е Бог или твар, колко природи има и колко воли и т.н. Днес, понеже е минало доста повече време в сравнение с тогава, е актуално противопоставяне между привържениците на традицията в Църквата и привържениците на идеята за необходимостта от нейната модернизация. Тоест, ако си послужим с езика на политиката, противопоставянето е между консерваторите и либералите в Църквата. За жалост либерали съществуват в нея, колкото и абсурдно да прозвучи, като се замислиш. Звучи абсурдно, защото Църквата е организъм, конструкция, установена лично от Христос и чрез Свети Дух, в нея всичко е казано и е невъзможно, немислимо да се премахват или добавят нови неща към догматите.

В процеса на това противопоставяне (между консерватори и либерали в Църквата) риториката очаквано се нажежава и хората, както и във всички други словесни противопоставяния, започват да се наричат един другиго с какви ли не имена. Днес искам да ви говоря за името „зилот“, за етикета „зилот“, който вероятно и на вас ще ви залепят. Либералите много обичат етикета „зилот“, защото чрез него прокарват основната си идея: „Вие сте прости, глупави и неуки. Ние сме умни, образовани и културни. Поради простотията си вие не сте в състояние да осмислите света и затова идваме ние – да го осмислим вместо вас“.

Скъпи кръщелници, ако някой щърбав интелектуалец ви нарече „зилоти“, моля ви да приемете това като комплимент. Под „зилоти“ той ще разбира християнски (православни) фундаменталисти, но понеже за инертните медии фундаменталисти са ислямските джихадисти, то за да не стават обърквания, наричат православните „зилоти“. Тоест в един момент „зилот“ ще се окаже всеки, който не желае да „модернизира“ вярата си и който с упоритост изповядва това, което е изповядвал от самото начало, без да го съобразява със светската конюнктура.

Когато ви нарекат „зилоти“, заедно с това ще се опитат да внушат (на вас и на зяпачите отстрани), че в качеството си именно на такива, вие отстъпвате от християнството и от принципите му за любов, за братолюбие, кротост и смиреност. Отстъпвате вие, които и йота не давате да се промени в писанието, а не те с техните теории за „догматическо развитие“. Но наглостта, скъпи мои зилоти и кръщелници, е такава.

Кои всъщност са зилотите? Те са политическа партия в Юдея, наистина радикална (някои ги наричат „първите терористи“, но това е пресилено), която се обявява за въоръжена съпротива срещу Римската империя и извоюване на политическа независимост. На иврит името звучи „канаим“ (קנאים) – ревностен, пламенен към Бог, – а като „зилоти“ идва от гръцки (ζηλωτής), където значи кажи-речи същото. След Юдейско-римската война и опустошаването на Йерусалим през първи век, тези т. нар. „библейски“ зилоти изчезват. Но името им остава.

За зилоти се заговаря отново през 14 век в Солун. Това е демократична, антиаристократична (либерална) групировка, която през 1342 успява да завземе властта в града и я държи до 1349, когато движението е смазано от император Йоан VI Кантакузин с помощта на турците. Важно е да знаете, скъпи кръщелници, че разправата със солунските зилоти е подкрепена от православната Църква и особено от атонските монаси-исихасти.

За зилоти се говори и днес на Света гора Атон, което трябва да ви ласкае още повече, кръщелници, ако някой ви нарече така. Те са крайни ригористи и дори понякога гледат на тях като на секта. Носят вериги и се самоизтезават. Смятат, че от всички християни само те ще бъдат спасени, но не и онези, които се опитват да прокарват нововъведения – католици, протестанти и особено новокалендарци. Твърди се, че някои от тях поставят под съмнение „официалната“ православна Църква, но е възможно това да са клюки. За вас, мои кръщелници, е важно да знаете, че „светогорски зилоти“ наричат онези несъгласни с провежданата от Вселенската патриаршия проикуменическа политика монаси, които са възприели като крайна мярка прекъсването на каноническото общение с Вселенския патриарх и с останалите Православни църкви. И доколкото „проикуменическата политика“, независимо от кого провеждана, е белегът на либералите и модернистите в Църквата и около нея, то премахнете всички съмнения откъде ви идва, кръщелници, когато ви нарекат „зилоти“.

Това са просто онези икуменисти, които сами много мразят да ги наричат „икуменисти“, съзнавайки, че са точно такива – глашатаи на новата, модерна религия и на последната всеерес. Всеки, който стои твърдо на убежденията си, за тях е „зилот“, тоест неграмотен и зъл фанатик, който мрази всичко наоколо. Но зилот ли е онзи, който спазва буквата на закона? Зилот ли е онзи, който не желае да релативизира истината? Ако е – то добре, зилоти сме.

За кръщелниците на другите хора не знам, но искам вие, мои кръщелници, да сте наясно, че в крайна сметка всичко това в Църквата, цялото това надцакване между либерали и консерватори, модернисти и зилоти, има не толкова идейни измерения, колкото политически, а пък духовни, трансцедентни сигурно изобщо не са останали. Дали това, че ви клеймят като зилоти вас и всички, които искат простичко да изповядват вярата си, без да я видоизменят и модернизират, не е някакъв вид организирана пропаганда? Разбира се, че е.

Образът на зилотите е съзнателно изграждан чрез икуменическите пропагандни инструменти. Има три български сайта (със сигурност са и много повече, но тези са особено дразнещи и бият на очи), които са се отдали на икуменическа пропаганда, като това включва перманентни нападки срещу клироса и Синода – имат си даже карикатуристи на заплата. Миналата седмица един от тях лансира тезата

„Зилотите превръщат християнството

в религия на страха и не-любовта“

Няколко дни по-рано същият сайт излезе с преводна статия за това как неправилно четем Библията и как „Въведение Богородично“ не е това, което се е имало предвид, но те ще ни обяснят как е правилно да го разглеждаме, за да имаме адекватна представа за същността на семейството, включително и на хомосексуалното такова.

Още ли не вярвате, че е пропаганда?

С финансирането на тези медии и авторите, които се изявяват в тях, се занимава неправителственият сектор и особено една крупна фондация, създадена по собственото ѝ свидетелство „чрез частно дарение“. Основната мисия на фондацията (с корени в „Отворено общество“ на Сорос и в „Глобална България“) била „да допринесе за устойчиво развитие на гражданското общество в България и да съдейства за европейската интеграция и евроатлантическото партньорство“. Акцентът „на фондационните дела“ пък се поставял върху значението на християнството и влиянието му върху културата, изкуството и политиката. Чрез програмите си фондацията щяла да създаде „условия и импулс“ за формиране на активна гражданска позиция по теми от общочовешко значение, включително и по теми, свързани с вярата и Църквата. Демек Църквата не е достатъчно компетентна да обясни на вярващите коя е тя и какво се случва в нея, ами трябва да дойдат на помощ неправителствените тинк-танкове и да кажат кое как е.

От медиите, финансирани по подобен начин, за да пръскат гордост и икуменизъм, се издържат неколцината ярки интелектуалци, ангажирали имената си с прокарване на идеите на модернизма; в крайна сметка те изпълняват ангажименти и към глобализма в християнски одежди, та да не остане никой необлъчен. Именно тези интелектуалци, скъпи мои кръщелници, ще ви наричат „зилоти“ и всичко останало, ще ви убеждават, че пазейки вярата си чиста и непроменена, се нареждате сред полуграмотните диваци и суеверните бабички. Хич да не ви пука. Това е част от играта.

Засега ще премълча имената на фондациите, медиите и интелектуалците, защото ако ги спомена, ще отворят уста „като за беглишко лайно“, аз ще трябва да им отговарям и те ще трябва да плачат.

Когато ви нарекат „зилоти“, не се огорчавайте. Бъдете зилоти! Знаете, че на християнина Бог е забранил да се гневи, освен в един единствен случай – когато стане свидетел на богохулство. А човеку е трудно да си представи по-голямо богохулство от разпространяването на ереси, на изопачаването на Писанието и Преданието и на преследването с подигравки на верните, иначе тихи и скромни, хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.