Нови разкрития за дейността на петимата българи, обвинени във Великобритания в шпионаж в полза на Русия: планове за убийства, инсценирани протести, следене на украински войници и още. Двама вече признаха вината си.
Нови разкрития за дейността на петимата българи, обвинени във Великобритания в шпионаж в полза на Русия: планове за убийства, инсценирани протести, следене на украински войници и наблюдение на обявен от Русия за "чуждестранен агент" гражданин. Двама от българите вече признаха вината си - лидерът на групата Орлин Русев и Бисер Джамбазов. Останалите трима - Катрин Иванова, Ваня Габерова и Тихомир Иванчев отричат обвиненията.
Твърди се, че петимата българи са били под ръководството на Ян Марсалек - укриващия се бивш директор на германския финансов гигант Wirecard. По какви операции са работили българските агенти? Обобщаваме какво се знае до момента.
Операция срещу украински войници в Германия
Операцията, която е била прекратена едва след като заподозрените бяха арестувани в Лондон, е щяла да има дълбоки последици за отбраната на Украйна, пише британската обществена медия Би Би Си.
Операцията е била насочена срещу украински войници, които са били на обучение за използване на американската система за противовъздушна отбрана "Пейтриът” в американска военна база близо до германския град Щутгарт. Българите, обвинени в шпионаж, са били ръководени от Ян Марсалек, твърди прокуратурата. Използвайки фалшивата самоличност Робет Тич, Марсалек е събрал информация, според която украинските войници са се обучавали в Германия.
Орлин Русев, който се призна за виновен, е обсъдил с Марсалек план, в който групата да използва инструментите за наблюдение IMSI. С него се събира чувствителна информация от мобилни телефони, например пароли. Обвинението твърди, че е трябвало Катрин Иванова да управлява устройствата. Ако операцията е била успешна, това е щяло да позволи местоположението на системите за противовъздушна отбрана да бъде установявано на фронта чрез геолокация на мобилните устройства на тренираните войници. Идеята - да се даде огромно военно предимство на Русия.
Прокуратурата показа на съда съобщения, които Марсалек и Русев са си разменяли в платформата Телеграм. В тях Марсалек предупреждава Русев да внимава, защото "германците са напрегнати по отношение на руското разузнаване". През октомври 2022 година Русев е пътувал до Щутгарт, където е заснел охранителните камери, инфрачервените сензори и други системи на американската военна база.
Следене и таргетиране на руски граждани
Предполага се, че групата българи, които са работили в полза на Русия, са наблюдавали Роман Доброхотов през ноември 2022 година. Той е руски разследващ журналист и основател на медията "The Insider". На Доброхотов му се наложи да избяга от Русия, след като беше арестуван, а после му беше отнет и паспортът.
На съдебните заседатели беше съобщено още, че друга операция е била насочена срещу човек на име Кирил Качур, пише Би Би Си. Той е руски гражданин, прекарал известно време в Черна гора, който е бил нает от Следствения комитет на Русия, но е напуснал страната през 2021, а през ноември 2023 е обявен от Русия за "чуждестранен агент". Планът на българската група е бил да отвлекат и убият дисидента, пише Би Би Си.
Ян Марсалек е обявен за издирване още преди години
По време на мисия за наблюдение на Качур в района на град Будва в Черна гора през януари и февруари 2022 обвиняемите Иванчев и Иванова се запознават с представителка на руското разузнаване, известна с псевдонима Червеното врабче, съобщи съдът. Жената, чието име не беше разкрито, е планирала да арестува и екстрадира Качур с помощта на заповед на Интерпол и с помощта на наблюдението, извършено от българите, казаха още прокурорите. Едно от съобщенията, представени на журито, гласи: "Нямаме нищо против, ако загине случайно, но по-добре, ако успее да стигне до Москва".
Операции срещу Казахстан
Третата операция е свързана със сложно наблюдение на Бергей Рискалиев, бивш казахстански политик, живеещ в изгнание в Обединеното кралство, съобщи съдът. Твърди се, че групата е използвала типичните за Лондон "черни таксита", шофьори на фирмата за доставка на храна "Deliveroo" и фалшив автомобил на държавната здравна служба NHS, за да го следи.
Според прокурорите Русия има и е имала ясен мотив да развива отношенията си с Казахстан. Според обвинението операцията срещу политически дисидент от името на Казахстан помага за развитието на тези отношения, като предоставя на Казахстан "подкрепа".
Твърди се, че още една операция е била насочена към Казахстан и посолството на страната в Лондон. Британската прокуратура твърди, че плановете на българската група са били да създадат фиктивни проблеми за казахстанските власти, а после да помогнат с "разрешаването" им. Така например през 2022 е планиран "фалшив протест" пред посолството на Казахстан във Великобритания. Целта е да се създаде претекст, че българските агенти разполагат с истинска разузнавателна информация за отговорните лица, която след това да предадат на казахстанското разузнаване, за да се опитат да спечелят благоволението на Казахстан от името на Русия.
План за убийството на Христо Грозев
Пред съдебните заседатели бяха представени също доказателства, че една операция е била насочена срещу Христо Грозев. Наред с други неща, той разкри руски връзки с нападението срещу двойния агент Сергей Скрипал, който живееше в изгнание в Солсбъри през 2018 година. Съдът научи също така, че през 2021 Ян Марсалек и Русев са си разменяли съобщения, в които са обсъждали възможностите си по отношение на Грозев, включително поставянето на членове на екипа на местата до него в самолети, пише Би Би Си.
Марсалек и Русев също така са обсъждали възможността да откраднат лаптопа и телефона на българския журналист и да ги отнесат в руското посолство, да изгорят имуществото му, да го отвлекат и отведат в Москва или да го убият. Прокурорът допълни, че е бил предвиден пряк контакт с Грозев, като например чрез една от обвиняемите жени, която е трябвало да бъде използвана като "сексуална примамка за получаване на повече информация".
Заговорът с фалшивия романс не се осъществява, но е част от интензивното наблюдение на Грозев през есента на 2021 година в България, Австрия, Испания и Черна гора с цел създаване на "опции". Един от обсъжданите варианти бил евентуалното отвличане на Грозев от вила в България.
Процесът срещу петимата българи продължава.
