Неспособността на Народното събрание да избере свой председател изважда Конституцията на преден план, цитират се и се дебатират нейни текстове, внасят се за разглеждане от Конституционния съд. Споровете около „санитарния кордон“ станаха причина в пленарната зала и в публичното пространство да се води полемика около един текст от основния закон, който винаги ме е озадачавал, но досега се е отбягвало поясняването на неговия смисъл. Дори изтъкнати конституционалисти го отбягваха. А се оказва, че е много важен. Смущаващият текст е първото изречение от алинея 1 на член 67: „Народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ“.
В съзнанието ни се е наложило, че народните представители представляват партиите, от които са избрани. Това се подсилва от пропорционалната избирателна система. Избирателните бюлетини са по партии, може да се гласува и преференциално, но в рамките на партийната бюлетина.
Преди 15 години Конституционният съд приема тълкувателно решение, което се основава на този член, но тогава казусът е друг. Дали по сегашното питане ще потвърди предишното си решение или обвързването му с актуалния контекст ще доведе до различно решение, предстои да видим.
Аз не съм нито конституционалист, нито юрист, нито политик, но като гражданин не мога да не си задавам въпроса какво ни казва спорният текст. В коментарите по медиите чувам аргументи и за едната, и за другата теза. Но те не дават отговор точно на моите въпроси. Затова ще се опитам да разсъждавам над тях като правен лаик, докато чакаме Конституционният съд да се произнесе компетентно.
Всеки един конституционен член добива
пълнотата на своя смисъл в целостта
на конституционния текст.
Основополагащата норма за прякото действие на Конституцията прави този член правнообвързващ. Но в какво се изразява правното обвързване? Какво следва от него, как се прилага то практически, в какво се изразява неговото нарушаване, как се установява и как се санкционира? Но моето питане не е точно в тази чисто правна плоскост.
Безкрайните парламентарни дебати ме накараха по-внимателно да се зачета в Конституцията, с надеждата, че в нейната цялост ще достигна до отговор. Именно в нейната цялост. Всеки един конституционен член добива пълнотата на своя смисъл в целостта на конституционния текст. Така и Народното събрание добива институционален смисъл в пленума, в своята пълнота, в своя пълен състав. Пълнотата на Народното събрание изразява пълнотата на народа, от който произтича цялата държавна власт, независимо каква част от избирателите са упражнили правото си на глас.
Упражняването на това право става с тайно гласуване, за да не се допусне взаимна зависимост между избиратели и избраници. Избраният за народен представител не трябва да знае кой е гласувал за него. Именно това го прави представител на народа или както постановява чл. 67. (1) – на „целия народ“.
Всеки един от народните представители е излъчен от някоя партия и е избран от определен брой избиратели, но той става народен представител, когато се конституира институцията Народно събрание. От момента, в който стане народен представител, той става представител на целия народ. Той става член и на някоя парламентарна група, но това членство не го обвързва правно. Също така Конституцията гарантира равни права на всички народни представители – както от управляващото мнозинство, така и от опозиционното малцинство.
Много пъти сме ставали свидетели на случаи, когато парламентарна група изключва някой народен представител и го призовава да напусне Народното събрание. Това почти никога не се случва. Така е, защото след като изборът на народните представители е потвърден и те са положили клетва, от този момент представляват не само своите избиратели, а и целия народ, пред който са се заклели.
Това се потвърждава от текста на клетвата: „Заклевам се в името на Република България да спазвам Конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководя от интересите на народа“. В текста не се споменава нито партия, нито парламентарна група, нито избиратели, а Конституцията, законите и народа.
Многопартийната парламентарна демокрация
няма за цел да разедини народа,
а да го съедини в неговото разнообразие.
В тази връзка ми се вижда нелогично, когато народен представител напусне или бъде изключен от парламентарна група, той да се нарича независим. Излиза, че докато е членувал в групата е бил зависим. А Конституцията това не допуска.
Девизът, изписан на сградата на Народното събрание „Съединението прави силата“, също потвърждава, че макар да са избрани от различни партии, народните представители са призвани да бъдат изразители на народното единство и да работят за неговото постигане. Многопартийната парламентарна демокрация няма за цел да разедини народа, а да го съедини в неговото разнообразие.
Конституцията възлага отговорността на главен изразител на единството на нацията върху президента. Но текстът, че „народните представители представляват не само своите избиратели, а и целия народ“ е сходен по смисъл. Доколкото и президентът, и народните представители са народни избраници, Конституцията им отрежда сходни отговорности. А еднаквият текст на клетвата, която полагат, има за цел да ангажира двете институции да работят в една и съща посока.
Можем да вникнем в смисъла на конституционния текст и ако си го представим като политическа алегория. Заради спасяването на 1200 евреи от лагерите на смъртта, след войната те подаряват на Оскар Шиндлер пръстен, върху който е гравиран талмудския стих „Който спаси един-единствен живот, спасява целия свят“. Смисълът на стиха е отвъд буквалния. Но ако потърсим аналогия и мислим мащабно, дълбокият смисъл на народното представителство е всеки един народен представител да представлява целия народ.
