За овцете и българите. Във велинградската ферма наистина има чума. Властите не лъжат, животните наистина трябва да се умъртвят, за да не разнасят зараза и за да не блокира цялото животновъдство заради спирането на европейски субсидии и износ. Това са фактите.

Другото е чобанщина на ума. Протести, ревове във Фейсбук, изпускане по плитка сантиментална нужда, която не се различава много от другите физиологии и неистово малоумие.
Оправданието, че българите не вярват на институциите не е валидно, защото институциите са направени от българи, а преди да вярват на каквото и да било, трябва да имат отговорност първо към себе си и самовзискателност, която да ги държи в режим на рационална самодисциплина.
Така наречените фермери от Велинград не само, че са крили болестта по животните, ами изфабрикуваха и фалшиви резултати от гръцка нелицензирана лаборатория, за да дълбаят неистово в упоритата си глупост. Много е потискащо това. Опростен елинпелиновски сюжет, който няма нищо общо с реалността, фактите, отговорното живеене и разумния статут, който отличава човека от животното.
Може би затова в България животните винаги са на по-голяма почит от хората. Както за селяните с техните овце, кози и прочие, така и за градската десница с техните кучета, къщи с ягоди, велоалеи и прочие. И за двата лагера, които се мразят, другите нямат никакво значение. Човещината е сведена също до сантиментално преживяване, но не и до истинско проявление - има велоалеи навсякъде, но никъде няма достъп за инвалидни колички, а придвижването с бебешки е истинско изпитание.
Малоумието във Велинград породи и солидарност. Някакви хора отидоха да протестират с тях, което също е много потискащо, защото глупостта ходи по хората като чумата по овцете.
Българите трябва да се научим да протестираме тогава, когато наистина има за какво. Да протестираме по повод, който наистина си струва гражданския гняв. 
Нито чумавите овце, нито незначителната пиеса на Бърнард Шоу (в която наистина няма нищо обидно, освен режисурата на Малкович) са повод за протест, хабене на обществена енергия, пошла демонстрация на чувства и имитация на граждански гняв. 
Потрес е това, защото е глупаво, невярно, неискренно и фалшинво. 
Българите ще се оправим тогава, когато свикнем да живеем в истина, когато свикнем да я търсим и когато спрем да блуждаем в някакви инфантилни представи за себе си и за света. А, да - и когато родим истинска алтернатива на чобанския, богомилски дуализъм в който пребиваме всички.