София няма виенски файтони, стари телефонни будки или берлинска стена, но може да има друга, наша си идентичност. Нека поне в едно да не бъдем мърлячи, както в политиката, пише Ивайло Нойзи Цветков за визията на града.

Това не е паноптикум относно огромните и нерешими проблеми на София. Това е проекция на моето отчасти детинско изумление в каква грозота се живее в моя роден град от десетилетия насам. Гласовете ви чувам – всичко ли оправихме, та опряхме до дизайна на градската среда, но това е, меко казано, недалновидно, особено с оглед на бранда „София“ пред чуждите посетители и въобще градския туризъм, който и в момента се крепи основно на факта, че за голяма част от западните (особено по-млади) туристи в София е относително евтино; срещу 100-тина евро на вечер може да обиколиш и да се направиш на маймуна в сума ти увеселителни заведения, след като си видял „Св. Александър Невски“ и ония там три работи в района на жълтите павета. (Последните впрочем също могат да бъдат част от бранд-идентичността на града, стига да се намери кой да ги нареди като хората и да ги промотира.)

Винаги сме имали таланти

Знаете ли кой е Стефан Кънчев? Опасявам се, че не. Това е човекът, който измисли десетки соц-лога на какво ли не по време на режима – от „Петрол“ през театри, институции, Софийската филхармония, Български пощи, Националната телевизия (онова старото като антена), София Прес и т.н.

Кънчев има само косвено отношение към темата тук, но го припомням, защото всичко, което е създал, изглежда съвсем „навреме“ и на моменти дори по-добре от световни образци, в дълбокия соц. Всъщност става дума за това, че днес ни трябва точно такъв човек (или група от артисти), които да ребрандират концептуално визуалната София (или поне широкия център), решавайки какво е важно и какво не, какво да остане от соца (ако евентуално) и куп други експертни неща, за които в общината си нямат никакъв хабер, улисани в политическите си битки и, хм, усвояването на милиардния бюджет. За да може някой ден някакви чужденци да си тръгват с магнитчета за хладилник, които (I have a dream!) да бъдат моментално разпознаваеми от кой град са.

Световните примери

Всички познавате класическия пример Лондон, и тук тия от сорта на „ама те са световна метрополия от векове, къде отиваш ти“, не ми минават. Не за друго, а защото е въпрос преди всичко на осъзнаване на проблема и относително неголяма инвестиция, стига да не се гепи от поръчките за, да речем, нови табели и трайни конструкции. Защото в Европа има други постсъветски градове като Талин и Варшава, които изглеждат великолепно (изключвам строго историческото им наследство, каквото ние, уви, нямаме).

Та защо Лондон? Ще дам най-бързия пример – абсолютно легендарното лого на първото метро в света, дело на Едуард Джонстън още през 1919 (и по-късните му разработки на базата на класическото). Или пък стилизираната карта на същото това метро, дело на Хари Бек. За двуетажните автобуси, лондонските полицаи, Биг Бен и прочее туристически кич дори няма смисъл да говорим. Ако нещо имате проблем конкретно с Лондон, вижте втория ми най-смазващ пример – логото „I-Heart-NY“, което заедно с емблемата на „Янкийс“ върху бейзболни шапки би трябвало да е първото, което ви идва на ум, когато се спомене „Ню Йорк“. То така е вкопано във визуалната поп култура, че човек дори за секунда може да се почуди как е измислено от конкретен човек, прочутия Милтън Глейзър. Свързано е с кампания през 1970-те, която общината на „Голямата ябълка“ поръчва, с цел да разсее лошия образ на града като престъпен и несигурен. Вдъхновението на Глейзър изглежда просто – от „модата“ да дялкаш върху пейки и дървета „аз обичам еди-коя-си“. И няма нужда от дитирамби, а от просто напомняне – ние спешно имаме нужда както от нашия Милтън, който да „уникализира“ София, но и от нещо като арт-съвет (подчертавам, с участието на млади хора, които вече виждат града по друг начин), който да УНИФИЦИРА и да ПРЕИЗМИСЛИ градските символи, пардоне моа за главните букви. 

Единна визия на града

Иначе не само нямам нищо против нашето метро, напротив – смятам, че е единственото нещо, което в този град наистина функционира като хората (отчитайки и това, че не живеем в 15-милионен мегаполис). Но, с цялото ми уважение, софийското метро няма архи-идентичност, т.е. нещо гениално дизайнерско, с което да стане уникално разпознаваемо като логото на Джонстън.

Знам за проблемите – трудно е да се постигне единна обща визия на бранда София, намесват се сума ти интереси, но крайният резултат е, че се работи на парче. И още по-големият проблем, тук към общината – ако някога връчите подобна обществена reboot-поръчка на евентуалния арт-съвет/компания, намерете начин да ги оставите те да решат, а не някой чиновник, чийто вкус се простира до „Спонджбоб“ (щот има малко дете), да арбитрира истински креативни хора.

А, и още нещо: този град, пак визуално, и не само в центъра, се задъхва от всякакви кофти остатъци от соца и от хаотичния стилов бум на хаотичното ни разбиране за дизайн. Една добра идея би била остатъците от соца да се реновират творчески и хората да ходят да се снимат пред и с подобни; с което, един вид, градът казва, да, имам комунистическо минало, но вижте какви съвременни решения сме взели.

Еклектиката е поправима

Аз лично не съм визуалист, а човек на словото; просто общуването ми с вече три поколения дизайн-артисти е развило относителен вкус на базата и на опита от други европейски градове. Знам дотолкова (и тук към кмета Терзиев), че да разпозная проблема. И да го назова.

Накратко, „дайте да дадем“ шанс на български визуалисти на световно ниво, каквито винаги сме имали и преди Стефан Кънчев. Днес има великолепни родни бранд-визионери, не по-лоши от когото и да било, и те заслужават тази възможност.

Щот тая грозота и безвкусна неориентирана еклектика, сред която живеем, е поправима. Настоявам поне в едно нещо да не бъдем мърлячи, както сме в политиката, в градската чистота и соцмрежовата плебейска фрустрация. Без виенски файтони, стари телефонни будки, „Тейт Модърн“ или берлинска стена, каквито нямаме, а с концептуална, наша си идентичност.

Градската идентичност, впрочем, е от значение и за политиките за градско развитие, тъй като именно "идентичността" превръща градското пространство в отличимо място. Тя е резултат от колективен процес, основан на тълкуване и разказване, а не на чисто дизайнерски характеристики. Но някой трябва да я инициира.

Кмете???