Той е роден в София - още в Царство България. От над 50 години живее в Дармщат, но редовно посещава България - покрай многобройните дарения, които прави: Александър Ненов.
Четири килограма краве сирене, също толкова кайма смес, 10 кг захар, три кг макарони, осем кг конфитюр, спално бельо и лекарства - така изглежда последното дарение на Александър Ненов, направено за Болницата за рехабилитация в Бухово по нейна заявка. Нищо не е, ще каже някой, но ако има нужда от точно такава помощ, е много.
За Александър Ненов, роден в България още по времето на Третото българско царство (1946), но от вече над 50 години живеещ в Дармщат, Германия, даренията не се нищо необичайно. Той се занимава с дарителство вече повече от 35 години. Продължава да вярва, че необходимостта от тях никога няма да отпадне - независимо колко силна е държавата.
Дарения за десетки хиляди евро
Като член на Германо-българското дружество в Дармщат Александър Ненов се е включвал в много дарителски кампании - от SOS Детски селища през българите в Босилеград и санаториум в Слънчев бряг, до благотворителното дружество „Майчина грижа" в Габрово и вече споменатата рехабилитационна клиника в Бухово. Правил е дарения и за германски благотворителни организации като „Йоханитер", без да има точна сметка за сумите - вероятно става дума за десетки хиляди евро, не за стотици. „Все пак сме обикновени граждани от средната класа", казва Ненов за ДВ.
Едно от последните дарения на Ненов е за Болницата за рехабилитация в Бухово
Просто за него даренията са изключително важни, като се има предвид, че до Девети септември, именно благодарение на тях, е изградена новата българска държава. И не смята, че някой ден те ще се окажат излишни - изтъква, че на Запад и в Америка това е съвсем нормална форма на съдействие. В България нещата са по-специфични или най-малкото са били: „Само комунизмът изключва даренията, тъй като изключва други съперници", казва Ненов, който не пропуска да отбележи, че и доста време след комунизма - в наши дни - българската църква например почти не прави дарения. Отдавна емигриралият от България инженер припомня, че навремето църквата е поддържала лагери за летуване на децата, които днес тънат в разруха, като този край Батошевския манастир.
Александър Ненов не обича да се изтъква - предпочита да разказва за други благодатели на България, като например д-р Трифон Юде, зъболекар, също от Германо-българското дружество в Дармщат, който направил големи дарения за болници, включително цели апаратури. Навремето германо-българските дружества, предимно в западната част на Федералната република, били създадени покрай затоплянето на отношенията между Германия и България и били в постоянен контакт, срещали се и обменяли опит. Според Ненов днес този вид дружества изглеждат другояче и старата традиция е отпаднала. Но необходимостта от дарения няма да отпадне никога, категоричен е той.
Грамотата за Ненови от "Майчина грижа" - Габрово
"След комунизма хората трябваше да се научат да благодарят"
Що се отнася до благодарността, грамотата, получена от „Майчина грижа" в Габрово, е изключително ценна за дарителя. „Но в България хората трябваше да се научат да благодарят, защото 45 години комунизъм ги отучиха от много неща, свързани с човешката инициатива", споделя впечатленията си Ненов. Той изтъква, че днес пред даренията има много по-малко пречки, отколкото по време на Желязната завеса - минава се директно, няма нужда от визи и деклариране, проверки и разрешения, огромната бюрокрация е отпаднала.
А да не би навремето даренията да са будели страх? „Партията се плашеше, тя не ги обичаше", казва Александър Ненов, като е ясно коя партия визира. „След това партията се разтури и тръгнаха да грабят, вече не се плашеха", допълва човекът, който помни много. Той подчертава, че първите години след промяната са били много трудни заради огромната инфлация. А сега?
„Сега нещата са донякъде регулирани, но държавата си остана мафиотска. Мафията се срасна с държавата, каквито бяха и опасенията. А зад мафията стои ДС", обобщава Ненов. Според него нещата принципно се променят с времето, но проблемът е, че държавата не може да си стъпи на краката, да се регулира и да се създадат нови институции, нови кадри, ново мислене. Българинът от Дармщат цитира чута навремето реплика, с която е напълно съгласен - че промяната може да настъпи след сто години, т.е. след три или четири поколения.
А. Ненов: "След 45 г. комунизъм българите трябваше да се научат да благодарят"
Ненов: българската история е лошо фалшифицирана
Паметта е изключително важна за Ненов, чийто дядо е служил с Александър фон Батенберг - бил е лейтенант и е участвал в Сръбско-българската война в Сливница. „Така са останали малко спомени и една сабя, както и ордени, получени от Сливница", разказва внукът, който сега се е заел да пише историята на своя живот. Занимава се и с българската история, която смята за изгубена и много лошо фалшифицирана - днес, когато пречки за достъпа до сведения няма. „Не е като преди, когато телефоните се подслушваха, а писмата между Германия и България пътуваха по две седмици, за да бъдат проверени", разказва Ненов за някогашните времена, които си заслужава да не бъдат забравяни.
Самият той нарича себе си мъченик, защото животът му не е бил стандартен, колкото и да изглежда това твърдение противоречащо на факта, че от 1970-те години живее в Германия. „Нямах 15 години, когато като ученик отидох да стана общ работник във фабриката след седми клас. Законодателството не позволяваше да се работи преди навършването на 15-годишна възраст, поради което поправих рождената си дата в паспорта на майка си, в който бяха нанесени децата. А профсъюзите не гледаха толкова внимателно", припомня си Александър Ненов.
След това записал вечерна гимназия, а след нея - история в университета, където негови състуденти били Александър Димитров, Валентин Радев и Едуард Генов. Те пускали позиви "Вън войските на марионетката Живков от ЧССР!", докато той ходел на трудовата пиаца да си търси работа на строежи, т.е. не е взел дейно участие в тяхното движение. А те били осъдени - тогава драконови наказания са били налагани за нищо.
За това вероятно ще прочетем повече в спомените на Александър Ненов, когато е готов с тях. Там положително ще стане дума и за още една негова страст, свързана с историята и Дармщат - града на Батенберг, както го нарича той: Ненов полага усилия и за опазването на неговата памет.
