Проектът "ДПС" започна щедро финансиран от кръгове около ДС, от техни обръчи от фирми. Същият кръг се постара Делян Пеевски да бъде внедрен в ДПС. И същият кръг сега диктува какво да се случва, казва Гюнер Тахир пред ДВ.
Помните ли легендата за Лаокоон, който предупредил троянците за коварния подарък, оставен пред портите им? Убеждавал ги, че това е капан, хитрост, измама, коварство…Не му повярвали. По-нататък историята е известна. Умира и Лаокоон, и синовете му, а троянците сами вкарват предателя в дома си.
Когато основателите на Движението за права и свободи започнаха един по един да бъдат отстранявани, а след тях си заминаваха и инакомислещи хора от всички партийни структури - и на общинско, и на областно ниво, повечето наблюдатели казваха - това е вътрешнопартиен проблем.
Ореол на талантлив стратег
ДПС се възприемаше като неизменният балансьор на българската политическа сцена, а Ахмед Доган дефилираше в публичността с ореола на политически стратег, на талантлив лидер, на визионер. А талантлив лидер той никога не е бил, казва Гюнер Тахир.
Много преди да бъде създадена тази партия младият тогава студент по философия Доган е оплетен от талантливите стратези на Държавна сигурност, изпълняващи стратегическо поръчение на другата талантлива “братска държавна сигурност”. Тиктакал е механизмът на тяхната подривност под носа ни, пред очите ни, в дома ни. Движението за права и свободи е вероятно един от най-успешните проекти на КГБ.
По времето на Горбачов, когато Перестройката набъбва с очакването за промяна, именно нарушаването на човешките права е емоцията, която обединява протестната енергия на хората. И там, където те са най-брутално нарушени, се появява Движението за права и свободи. Политическата наивност на интелектуалците не можеше да допусне, че зад една мобилизираща платформа на хуманисти, демократи, идеалисти, стоят инженерите на статуквото.
Ахмед Доган сега е на път да бъде екзекутиран от своето протеже. Какво всъщност се случва в ДПС? Задавам този въпрос на Гюнер Тахир, който е заемал всички възможни постове в партията - от местен председател до заместник-председател на Централния съвет и говорител на Движението.
Помните ли, че веднъж Доган каза, че е възможно тази партия да си е изживяла времето. И че ако е така - ще стане като всички останали партии. Дали тази откровеност на Доган не е резултат на моментни угризения, дали понякога не го измъчва съвестта? Не знам“, казва Тахир и добавя: През годините Доган не беше в пряка комуникация с хората.
Появяваше се от време на време, развяваха го като знаме, като символ. И когато поради различни - финансови или здравословни проблеми - той вече не е фигурата, която беше, за “кукловодите” той става излишен. И му дърпат черджето под краката.
А кои са кукловодите?
Проектът “ДПС” започна щедро финансиран от кръгове около ДС, от техни обръчи от фирми, от персони, чието богатство идва от все същия извор. Ще спомена само някои от тях: Илия Павлов, неговият наследник Николай Вълканов, Румен Гайтански - Вълка и редица други… Те финансират, но и те определят политиката на тази партия. Същият кръг се постара Делян Пеевски да бъде внедрен в ДПС. И по същия начин както досега, същият кръг диктува какво да се случва.
Аз не съм изненадан от това, което се случва. То можеше да се очаква. Изненадан съм, че няма реакция на хората. Че чувството им за принадлежност е притъпено, че приемат безропотно решения, които не се знае кой ги е взел. Защото това, което се случва, не е в резултат на решения, взети на заседания на Централното ръководство или на парламентарната група, а са еднолични решения на Делян Пеевски. Партията е докарана в положение на будна кома. Хората станаха индиферентни. Това се случва. Това означава, че това е клиентелистка, конформистка партия. И това беше целта на лидерите.
Искате да кажете, че всички сетива на хората са притъпени?
Ще ви дам пример от Пловдив - човекът е от Столипиново, който от 30 и няколко години е в ДПС. И когато го питам защо няма реакция на чистката в партията, той отговаря: “Ами г-н Тахир, вие сте прав, но знаете ли, преди години идваха хора от централата, правеха масрафи, вземаха си шапките и заминаваха. Ние се чудехме как да покрием сметките. А сега идва Пеевски и не само си плаща, но и оставя пари за напред…”.
Зависимостите на Доган станаха зависимости на партията: През 2001 година преди да направят правителство с царя, Доган имаше 700 хиляди долара задължения към Илия Павлов. Нямаше как да ги върне. Затова даде възможност на Илия Павлов да вкарва свои хора в изпълнителната власт от квотата на ДПС. Така, уж от младежкото НДСВ, започна пътят на Делян Пеевски. По-нататък е известно как продължи…
Какви са прогнозите Ви за политическия менует между ГЕРБ и ДПС?
Имам една въпросителна - дали наистина кабинетът в сряда ще мине. Бойко бърза. Неслучайно веднага беше връчен изпълнен мандат. Ако този кабинет имаше шанс да мине, то тогава едва ли Пеевски би си позволил да чисти хора от парламентарната група в последния момент.
Второто допускане е, че са се наговорили за по-нисък кворум, за да мине кабинета. Неслучайно Борисов каза, че хоризонтът на кабинета е до следващата пролет - за да се изпълнят 3-4 задачи.
А ако не мине кабинетът и есента има избори, какво ще се случи в ДПС?
В ДПС ще има още по-голяма чистка. Доста от сегашните депутати няма да са кандидати на избираеми места. Това - със сигурност. Очаквам, ако има избори, Чакъров дори да не бъде депутат. Той и сега не играе никаква роля. Няма как да си съпредседател на партията и да не си съпредседател на парламентарната група. А той дори не е заместник- председател и говорител. Той е никой. Пеевски му показва в прав текст къде му е мястото. И за депутатите той не е фактор. Пеевски ще се саморазправи с него.
Доган ще допусне ли това, според Вас?
Доган се опита да замаскира издигането на Пеевски, който не беше добре приет в редица райони, поставяйки Чакъров за съпредседател на партията, но проверката на времето показа, че това не работи. Конфликтът е заложен. Там няма двувластие.
Как коментирате мълчанието на Доган?
Очакваше се декларация от Доган, но такава няма. А ако още ден-два няма, значи трябва да приемем, че е принуден да си мълчи. Което е достатъчно, за да блокира каквато и да е друга реакция.
Говорите ли турски, г-н Пеевски?
"Докато не бъде разбит монополът на ДПС, българските турци ще са заложници на сараите." "По никакъв начин не мога да приема личност като Пеевски да бъде лидер на партията. Това е подигравка." Гласове от турската общност:
На 24 февруари ще се проведе Националната конференция на ДПС, на която ще бъдат избрани двама председатели. Делян Пеевски ще бъде единият от тях. Новина няма да има. Освен ако не се намери смелчага, който да се качи на трибуната, за да го попита: Türkçe biliyor musunuz, Bay Peevski? (Говорите ли турски, г-н Пеевски?).
И не става дума за някакъв багаж от думи, с които можеш да отидеш в бакалията и да си купиш лук и картофи. Или - хайде да качим нивото - да си в състояние да четеш Орхан Памук в оригинал. Този въпрос засяга онази люлка на общото минало, която все още удържа и травматичните спомени, и родовите хроники. И не трябва да си етнически турчин, за да си част от този пулсиращ пласт на споделена битност. Трябва да познаваш драмата на бащите и дядовците, които са били разселвани и унижавани - и да не се прегръщаш с онези, които са им го причинили. Трябва да усещаш онези, които трудно преглъщат, когато разказват.
"Живеех вТурция, а сънувах България"
"Когато започна преименуването, бяхстудентвШуменскияуниверситет. Имахизпитпорускиезикпридоц. Стефанова. Явихсенаизпита, отговорихнавъпросите. Стефановамепопитадалисъмдоволен, акомипишепетица. Следтовамиказа: "Дайтесикнижката, колега!". Подадохя. Тогаватяизвадиподмасатаединлистигообърнакъммен. Нанегопишеше: "ОтДеканатамиказахадаВизадържакнижката"."
***
"Бяхвматематическатагимназия, когатомисменихаимето. Имашесисписък. АкосиМустафа, ставашМитко. Самопърватабукватрябвашедаотговаря."
***
"Имахкуче, полу-граничарскокуче, закоетосегрижехотмалък. Лаешепрезцялотовреме, когатообкръжихаСоколянеивлязохасавтоматидапретърсваткъщатаиданивзиматпаспортите. Неможехмедаговземемснас, когатосепреселихме. Шестгодинипо-късномисеобадиха, чееумряло."
***
"Бяхна 23 години, когатосеизселих. Годининаредследтовасънувах, чесъмвБългария. ЖивеехвТурция, асънувахБългария."
"Това е подигравка"
Една от най-съмнителните публични появи на Делян Пеевски пред турската общност в България беше на 26 декември м.г. в Могиляне - на възпоменателния митинг за трагичните събития по време на т.нар. Възродителен процес. Протежето на Доган се затрудни при произнасянето на името Тюркян (навремето 18-месечната Тюркян е застреляна по време на протест срещу т.нар. Възродителен процес), патетично обеща, че ще има възмездие и провъзгласи себе си за незаобиколимия защитник на турците в страната.
Дори да са чули, задните редове на събитието едва ли са разбрали какво говори онова момче на трибуната. С тези хора по села и махали Пеевски няма общ език. И ще повторя - не става дума за езика само като система от звукове за кодиране и декодиране на информация.
За тях определението "санкциониран по закона Магнитски" е нищо незначещо словосъчетание, точно толкова неясно, колкото мъглявината Андромеда. Хоризонтът на някои от тях стига само до онези, от които зависи дали ще имат дърва за зимата - същите онези, които не се интересуват нито от "черния списък" на OFAC, нито от санкциите срещу лицата, включени в него.
Не е така обаче за просветените български турци. Както за тези, които живеят в България, така и за тези, които бяха принудени да я напуснат, но са с двойно гражданство и продължават да гласуват на избори.
"ПоникакъвначиннемогадаприемаличносткатоДелянПеевскидабъдепредседателнапартията. Ипроблемътнеев това, чееетническибългарин. Издиганетонатакъвчовекивсичкоонова, коетоолицетворява, еподигравканесамозацялатаобщност, азацялаБългария. Такъвчовекидепутатнебитрябвалодабъде, акамолипредседателнапартия", ми каза заместник-председателят на Конфедерацията на балканските турци Зюрфетин Хаджиоглу.
Деликатно и дипломатично темата продължава проф. д-р Емин Балкан- ръководител на "Балгьоч", една от най-влиятелните изселнически организации в Турция.
"ПовечетонашисънародницисапривърженицинаДПС,коятоенай-близкодотехнитепроблеми. Тевъзприематпредставителитенапартиятакаточастотсебеси. Ипредложениетодабъдатпредставляваниотбългарингиправидостанеспокойни Имаместа, къдетотрябвадасеобщуванатурскииереднонаотговорнитедлъжностидаиматурскоговорящиполитици. Надявамсе, чеизборнияткомитетнаДПСщеимапредвидтазисвръхчувствителностнаизбирателите, кактоичетоваежизненоважнозахората", казва проф. Балкан.
Но "да се върнем" в България. Изборен комитет на ДПС няма. Има един-единствен човек - Ахмед Доган, наречен от Касим Дал "най-успешният проект на Държавна сигурност", който разпореди и лансира "феномена в българската политика" Делян Пеевски.
"Нитоправа, нитосвободи"
"НашитехоранямакакдаприпознаятДелянПеевскиилидамугласуватдоверие. Тойнееприетотмюсюлманите.Иизходътотконференциятаеясен. Тамзакарваттакива, коитоняматмнение.Хоратанепротестират, защотоведнагащеимспратвсичкинеща, коитополучаватнаместнониво. Теняматнитоправа, нитосвободи", твърди преподавателят по немски език от Рибново Мустафа Улан, който от години е част от политическия живот в община Гърмен, бил е три мандата общински съветник и за кратко заместник-кмет с ресор образование.
Движението за права и свободи е учредено през януари 1990. Мътилката на онези години и политическите турбуленции в началото на прехода успяват да скрият кръвосмешението на новоучредената партия с мастодонта Държавна сигурност. Не за дълго, разбира се. Част от учредителите напускат, когато научават истината. Това родилно петно обаче и до днес е щемпелът върху всеки ход, всеки избор, всяко решение на партията, ръководена от "агент Сава".
ДосиетонаДоган става публично известно след публикуваната през 2009 година едноименна книга на Тома Биков. Известни са и периодичните чистки в партията, и раздялата с всички, които си позволяват да опонират на лидера. Списъкът е дълъг: Осман Октай, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Касим Дал... Макар че разполагат с достатъчно информация за "обръчите на Доган", много от напусналите продължават и до днес да мълчат.
Не са един и два опитите за създаване на политически проекти от отцепниците. Усилията им обаче не успяват да прекосят минираното със зависимости електорално поле. Един от тях е Гюнер Тахир, ръководител на Национално движение за права и свободи (НДПС), основано в края на 1998 година.
"Заложници на сараите"
"Докатонебъдеразбитмонополът наДПС,българскитетурцищебъдатзаложницина"сараите" инаизбраниязаекзекуторнапартиятаДелянПеевски. Проблемъте, чевдругитебългарскипартиинеседавапътнатурците. НеведнъжсъмговорилсИванКостовнатазитема. ГоворилсъмисъсСергейСтанишев, исБойкоБорисов. Исъмимказвал: Товаозначава, ченивъзприематекатотретакатегорияхора."
В ДПС Гюнер Тахир е заемал всички възможни постове - до заместник-председател и говорител на Движението. В неговия род политиката се предава по наследство. Прадядо му Тахир е кмет на Самуил от 1918 до 1938 година. А той самият е избран на същата длъжност повече от пет десетилетия по-късно.
И той, и Зюрфетин Хаджиоглу разказват за срещи с лидерите на ПП, на ДБ, на ГЕРБ. Срещи с едно-единствено послание: "Докато не се разпадне ДПС, истинската демокрация няма как да дойде в България". И още: "На ДПС ѝ помагат тези, които не искат истинска демокрация". Всички обещания за партньорство приключват обаче до изборите.
Да обобщим: "Българският етнически модел" капсулира мюсюлманското малцинство в паралелна общност без шансове за реална интеграция и просперитет. В тази деградация участват сякаш всички политически елити на България от 1990 година досега. А изходът от изборите на Националната конференция на ДПС на 24 февруари ще e резултат именно от съучастието на българския политически елит в имитацията на европейски мултикултурализъм. Това със сигурност е една от катастрофите на съвременна България.
