Как днешните управляващи се крият от неудобни въпроси

Как днешните управляващи се крият от неудобни въпроси
  • Written by:  Емилия Милчева DW
  • Date:  
    01.02.2024
  • Share:

Да не би Борисов да се е завърнал на власт, а Пеевски да контролира медиите? Днешните управляващи предпочитат удобството да избягват неудобните въпроси. Говорят с когото си поискат и пред когото си изберат.

 

 

 

Управляващите говорят, когато поискат, пред когото си изберат - за да им е комфортно - и предпочитат еднопосочната комуникация в социалните мрежи пред пресконференции и преки отговори. Да не би Бойко Борисов да се е завърнал на власт, а Пеевски да контролира медиите?

 

Без съмнение политиците предпочитат да слушат “Осанна!” за своята версия на реалността, а също така се стремят да изглеждат добре пред камера и да не правят ужасни грешки. Но работата на журналистите е да получат информация по конкретна тема, не да напомпват със стероиден рейтинг нечий публичен образ - и това се удава все по-трудно.

 

https://static.dw.com/image/65429602_906.jpg

 

Председателите на "Продължаваме промяната" и "Демократична България"Снимка: BGNES

 

Политиците са облагодетелствани, тъй като техните възгледи по определени теми могат да намерят път до избирателите по различни канали - дори и да избегнат медиите, подръка са им социалните мрежи, а в краен случай пресцентровете винаги могат да изпратят някое и друго прессъобщение. При управлението на ГЕРБ и Борисов журналистите бяха принудени да следят видеата от джипка-шоуто, за да се информират за намеренията и гледните точки на министър-председателя.

 

Дежавю след обещания за откритост

 

Къде останаха обаче уверенията за откритост и прозрачност от ПП-ДБ? След като депутатите се преместиха от сградата на парламента в бившия Партиен дом, беше прекратена практиката на т.нар. “трибунки” - специално обособено място в парламентарните кулоари, ежедневно използвано от народните представители за кратки брифинги по различни теми. Това беше и възможност за журналистите да задават въпроси по нормален начин - и да стане ясно отговорите на кои въпроси се избягват.

След преместването новото нормално за журналистите е струпване пред пленарна зала, на “терен” от трийсетина квадратни метра, и надвикване, бутане и ръчкане между журналисти, оператори и фотографи кой да заеме по-удобна позиция пред говорещия, който обикновено е председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Избрал си е тази тактика - не дава интервюта, не ходи в студиа, говори каквото сметне за необходимо пред журналисти и/или пресцентърът на ДПС разпространява информация. На сайта на партията в слайдшоуто от 16 снимки и заглавия на новини присъства само и единствено Пеевски.

 

Унизителният за журналистите модел на работа в парламента е удобен за политиците и техния медиен комфорт. Първо, избират на кои въпроси от канонадата да отговорят, а сред тези въпроси има всякакви - удобни, неудобни, лакейски, глупави. Второ, избират кога да сложат край на комуникацията, накратко - държат контрола върху наратива. И макар че в сградата на площад “Независимост” също има трибунка, нейното използване е в много редки случаи, например когато премиерът Николай Денков прави някакво изявление.

 

През декември м.г. 85 журналисти, акредитирани да отразяват работата на Народното събрание, внесоха подписка с искане за промяна на условията на работа в парламента. Какъв беше отговорът на председателя на 49-ото НС Росен Желязков - три пъти увеличават броя на точките за достъп до интернет, а максималната скорост на интернета във фоайето пред пленарна зала е увеличена шест пъти - от 500 Mbit/s до 3 Gbit/s. Достъп до кулоарите обаче няма.

 

“Честни с избирателите”

 

Как тогава журналистите да получат отговори на въпросите си? Остават пресцентровете, макар че повечето служат като филтър за началниците си, отколкото като източник на бърза и надеждна информация за нуждите на обществото. Някои пък налагат такива изисквания за достъп, че предизвикват журналистически протести.

Миналата година 20 журналисти отказаха да подадат документи за акредитация от Министерството на финансите, критикувайки в отворено писмо “непропорционалните изисквания, които затрудняват и ограничат достъпа до пресконференции и брифинги”. За първи път в най-новата история МФ въведе ограничения, за да допуска журналисти до свои събития - да бъдат от медии, в които има обособена финансова/икономическа рубрика, с “уверение и доказателства”, че журналистът работи точно в тази сфера и не работи на свободна практика, а също така редовно предоставя “новини и информация за цялостната дейност на Министерството на финансите и второстепенните разпоредители с бюджетни средства към ведомството”.

 

За няколко въпроса повече

 

Възпирането на конкретни журналисти не означава, че министърът на финансите ще се къпе в медийна любов. Невъзможно е да бъде повторен успехът на Борисов, за когото през 2012 г. Лабораторията за медиен мониторинг на фондация “Медийна демокрация” констатира, че положителните публикации в медиите са пет пъти повече от негативните - въпреки данните на “Алфа Рисърч”, че премиерът се ползва от 36% позитивна оценка на обществото.

Когато изграждаха образа си на просветени реформатори, настоящите управляващи с охота общуваха с журналисти. Днес предпочитат удобството да избягват неудобните въпроси, които неминуемо се трупат, гостувайки при конкретни водещи или просто защото са обиграни, тъй като вече не са новаци в този занаят, политиката. В българския ефир няма как да се роди предаване като HARDtalk на британската обществена медия BBC с неговите остри въпроси и изключително добре подготвени журналисти. Дори да се намерят медии и журналисти с висока професионална хигиена и стандарти, столът на госта ще остане празен.

 

 

Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на редакция на "КЛАСА" БГ

Станете почитател на Класа