Васил Василев e предприемач, председател на фондация „Братя Василеви“, бивш журналист от БТА и дългогодишен кореспондет в Близкия Изток.

- Смятате ли, че целите, които Владимир Путин си постави с настоящите въздушни удари, а именно ликвидиране на терористите от „Ислямска държава“ или поне отслабването на тази терористична групировка, ще бъдат постигнати?

- Аз нямам съмнение в това, защото на практика те оперират в един пустинен район, в който от няколко километра височина, дори с просто око се виждат по земята движещите се военни машини, танкове или колони и т.н на ислямистите. Много е лесно те да бъдат поразени, да не говорим за възможностите на съвременните самолети да следят за такова придвижване през нощта. Те могат да хванат през нощта и търкаляща се футболна топка на земята от няколко километра разстояние, камо ли да неутрализират подобни придвижвания на терористите от „Ислямска държава“. Така че нямам съмнение, че бомбардировките ще имат много сериозен ефект.

- Какви ще бъдат последиците, обаче, от въпросните бомбардировки в световен мащаб и най-вече как ще се отразят те и на нас? Ще бъдем ли и ние потърпевши?

- В световен мащаб това ще е един много силен удар въобще срещу всякакви подобни терористични групировки. Що се отнася до нас, аз се опасявам, че ще има тук много силен наплив, не от мирни имигранти, а от изпечени главорези, които ще бягат от бомбардировките и от очакваното след това настъпление на сирийската армия и иранските части. Тези хора са до такава степен озверели и фанатизирани, че повече не могат да се занимават с нищо друго, освен с тероризъм, с убийства и в най-добрия случай с войнстваща ислямистка пропаганда. И когато започнат да идват към нашите граници, изходите за нас са два – или пълно затваряне на границите и пропускане само на бедстващи жени и деца и то временно, или строга и жестока цедка, на тези които биват допуснати да влязат. И при втората хипотеза, аз не виждам как нашите органи могат да се справят, освен ако не потърсят помощта на специализираните сирийски служби. Защото те и само те са в състояние да пресеят и да преценят кой е мирен имигрант и кой е терорист, кой е клал и кой е участвал в убийства и във военни престъпления и сега иска да се промъкне в Европа. И ако поставим такава непропускаема за терористите цедка, Европа няма начин да не ни е признателна. Но ако не го направим, се страхувам, че ще се каем горчиво, но вече ще бъде твърде късно.

- Смятате, че без сирийските служби за сигурност, няма как да се отсеят терористите, които се опитват да нахлуят на Балканите?

- То има, естествено, но тогава това ще са необходими много повече усилия. Много повече средства, огромна армия от хора, които да ги преценяват, да ги прецеждат и т.н. А виждаме, че в случая Европа и нейните специализирани звена не са изявили желание да ни окажат съдействие – на нас или на Гърция в тази цялата работа, за да могат през границите да бъдат пропускани действително само мирни хора. Нека не забравяме, че сред терористите има и огромен брой граждани на Франция, на Англия, на останалите европейски страни. Може да има и хора с български паспорти. Така че Европа има целия интерес да блокира нахлуването, навлизането на главорезите в ЕС, но за съжаление още не си дава сметка за опасността, която я чака. Защото дори 1000 души да предприемат, тези десетки хиляди, колкото се твърди, че са терористите в Сирия и Ирак, само 1000 души да навлязат в Европа и да заседнат в континента, не можем да си представим какви поразии могат да направят тези фанатици.

- Смятате ли, че в момента руският държавен глава Владимир Путин е силният на деня в световен мащаб? Питам ви, защото се появиха анализи на най-различни теоретици, че в момента Руската федерация и нейният държавен глава действат като САЩ преди години, намесват се като мироналагащи и мироопазващи сили.

- Аз не мога да кажа за силната фигура, защото силните фигури са три. Силните държави, великите сили са три – това са САЩ, Русия и Китай, съответно лидерите на всяка една от тези държави. Те са тези, които разполагат с огромни възможности, оттам нататък всяка една действа в съответствие със своите интереси. Както виждате Русия и Китай заедно се опитват и заедно действат в тази операция в Сирия, заедно, разбира се с Иран, може би ще се включи и Ирак в някаква степен, в борбата за ликвидирането на ислямския тероризъм и на „Ислямската държавата“.

- Защо някои анализатори определиха президента Барак Обама като слаб президент, в опита си да оправдаят недостатъчната активност на САЩ в борбата с тероризма и от другата страна прекалената активност на Русия, по отношение на „Ислямска държава“?

- Това вероятно е свързано с президентските избори в САЩ и републиканците нерядко се опитват да представят Обама като слаб президент. Обама в никакъв случай не е слаб президент, той е един достоен президент на една велика държава, но понякога обстоятелствата, колкото и той да е силен, ако САЩ са в положение, в което не могат да въздействат, не могат да реагират или възможностите им не са вече така всеобхватни и големи, то тогава не бива да бъде упрекван американският президент в това нещо. Аз мисля, че той и особено на среща с Путин, която беше в Ню Йорк, последната среща между двамата това беше среща между двама действително големи, достойни президенти и това да бъде той упрекван в слабост ми се струва недостойно.

- Не е ли наивно да смятаме, че от Барак Обама зависят бъдещите действия на САЩ, в която и да е област?

- Всяка една от тези държави има достатъчно добре изработен механизъм за реакции и за действия, при всяка една ситуация, президентът или държавният глава, или генералният секретар на партия и т.н. са хората, които осъществяват тази политика, които влияят върху тази политика, но тя в никакъв случай не е плод на хрумването или на хрумванията на един или друг, особено, когато се касае до такива върхови моменти на напрежение, каквито в момента светът изпитва поради терористичния натиск и действията на „Ислямска държава“.

- Тоест един президент, пък бил то и американският Барак Обама или руският Владимир Путин не може сам еднолично да вземе решение за бъдещите действия на държавата.

- Това е много стара формула. Това са огромни държавни механизми, които работят за постигането на една цел, която съответства на интересите на дадената държава. Малките държави могат да си позволят такива дребни ходове наляво и надясно, на каквито сме свидетели, на подобни ходове, и при нас, но великите сили – в никакъв случай. При тях нещата се подготвят с достатъчно дълго време напред и всяка една от тях има на разположение и е предвидила различни варианти в случай на действие, в случай, че един ход успее, а друг – не как да се реагира и то по няколко начина. Така действително хората, които те избират за държавни ръководители са доказали възможностите, но механизмът на действие на една такава мощна държава е нещо, което не зависи само и не може да бъде плод на действията, на амбициите, на желанията, на намеренията само на един човек.

От радио “Фокус“