Не са достатъчно обмислени от гледна точка на евентуален конфликт на интереси някои от текстовете в новите промени в Закона за съдебната власт. Визирам директно възможността действащи адвокати да бъдат едновременно и членове на ВСС.

Изглежда примамливо, но такъв човек се явява в двойна роля - веднъж ще избира и наказва магистратите и едновременно с това ще си е действащ адвокат, т.е. ще зависи от решението на магистратите, които избира и наказва. Не мога да го определя това по друг начин, освен като явен конфликт на интереси, който не виждам как може да се избегне, освен ако не да отпадне като идея.

Ако става дума за адвокати, които не са действащи, ако, примерно, са излезли в пенсия, хора, които имат авторитет, в кондиция са, би могло да се приеме. Но за действащ адвокат..., е смущаващо.

А за предложението с изпитните есета при младшите съдии и младшите прокурори е направо странно, не само с избрания жанр, и то за прависти. Ако някой се състезава в литературен конкурс есето е подходящо, но при нас имаме голямо разнообразие от професионални тестове, както и възможности за проверка на практическия опит, не само теоретичния.

При конкурсите е особено наложително да не изтича предварително информация. За съжаление, доколкото знам, точно това става- знаят се и въпросите, и отговорите. Трябва наистина да се вземат много сериозни мерки, защото тези случаи са много и са една язва. Затова процедурите за конкурсите трябва да са "заковани" в закона, за да бъдат с висша юридическа сила и да се спазват.

Не би трябвало да е от значение кои точно са авторите на споменатите промени в Закона за съдебната власт, но е важно те да бъдат така балансирани, че да се постигнат целите - обективно, безпристрастно правосъдие. И то не да се случи след много години, а сега, когато ни е необходимо.

В големите градове има огромен проблем при съдиите – прекалената им натовареност. В малките населени места тя е малка, но в София и още няколко града съдиите изнемогват. Това не може да не се отрази на качеството на работа дори и при най-добре подготвените, съвестни и морални от тях. Те имат да решат много дела за кратко време и е просто невъзможно да бъдат перфектни. Знам това от собствен опит, арбитър съм и осъзнавам какво ми коства. Когато имам да решавам едно дело с повече доказателства е необходимо достатъчно време, за да може човек да огледа всичко, да прецени, да го сложи на "кантара" и да го претегли. Затова голяма част от грешките се правят поради остър недостиг на време.

Това трябва да се реши именно със съдебната реформа - да се стигне до такова разпределение на натовареността на съдиите, че да има между тях някаква балансирана откъм време разумна граница на работоспособност.И във ВКС, и във ВАС са претрупани от дела, и действат като една редова инстанция. Това никъде го няма по света, където върховните съдилища стоят най-високо и решават най-тежките случаи. Докато при нас те са претоварени и после искаме от тях качество. Как да стане? Дори и най-добре подготвеният съдия не може да постигне качество, ако му се налага да свърши повече работа, отколкото му е по силите.

Има един принцип: винаги новото среща яростната съпротива на старото. Министърът на правосъдието Христо Иванов подозирам е изтъкан от доброто намерение да направи нещо. Задължително той ще среща съпротива. Всеки опит да се промени статуквото, води до яростна атака на защитниците му. Съчувствам на Христо Иванов, но не знам дали ще му стигнат силите. Ако е сам, няма да стане, около него трябва да има екип от хора, които да са готови да отстояват докрай предложенията. Министърът е подозиран, че се вслушва в съвети навън, но не мога да коментирам това, не съм достатъчно в течение на нещата и не бих давал такива оценки.