Много от обещанията на Реформаторите се оказаха трик. А ако сега отстъпят и от главния си ангажимент - реформа на прокуратурата, заканата на Радан Кънев за излизане в опозиция може и да се сбъдне. Но не по тяхно желание.

Първо протестираха. Припознаваха ГЕРБ като част от порочния модел на държавно управление. Клеха се, че разлики между партията на Борисов и формации като БСП и ДПС няма. После лека-полека замълчаха по темата. Непосредствено преди изборите се оказа, че при благоприятно стечение на обстоятелствата ще си партнират с ГЕРБ. За сметка на това нямаше да позволяват реабилитирането на Борисов и Цветанов, защото били провалени политици.

След изборите обаче всички тези обяснения на Реформаторския блок се оказаха „трик" за привличане на избиратели. Бойко Борисов набързо стана министър-председател, а Цветан Цветанов оглави парламентарната група на партията. Към момента и двамата са уж двигатели на съдебната реформа. Първият се застъпва за промени в системата, въпреки че преди време „си избра главен прокурор" (справка - разговорът от Банкя), а вторият внася формално част от въпросните промени, въпреки че е подсъдим.

След всички предизборни думи, в момента Реформаторският блок е в ролята на малка част от парламентарното мнозинство, предвождано от ГЕРБ. За да бъдат адекватни на новата си премяна, която сами си избраха, т.нар. реформатори се опитват да внушат на избирателя, че с двайсетината гласа, с които разполагат в Народното събрание, ще бъдат гарант за промени. И ако промените не се случат бързо, щели да напуснат правителството. Нямали притеснения да бъдат в опозиция, твърдят от Блока, въпреки че сами признават как в парламента има две мнозинства - едно официално, което не зависи от ДПС, и едно друго, което зависи.

Бутонът "опозиция"

На какво обаче се дължи (вербалното) натискане на опозиционния бутон? Въпрос с елементарен отговор. На местните избори. А в желанието си да изпъкнат, представителите на Блока дори не успяват да го скрият.
"Реформаторският блок няма да допусне местните избори да забавят здравната и съдебната реформа", заяви в началото на седмицата лидерът на ДСБ и съпредседател на Реформаторския блок Радан Кънев. "Ние ценим демокрацията и избори винаги ще има, това не може да е пречка да се управлява държавата", допълни той, след което се зае да разяснява ролята си на гарант за случването на промени. "Моментът е преломен за парламента. Той или ще гласува реформите, или ще ги бламира. Средно положение няма", каза Кънев. "Това дали 43-то Народно събрание ще събере необходимия кураж да гласува реформите, ще предопредели дали Реформаторите ще останем част от управляващото реформаторско мнозинство, или ще станем част от опозицията", добави той, сякаш честото използване на една и съща дума я прави по-плътна. Разбира се, не пропусна да постави и времеви ориентир. Основните промени трябвало да се случат бързо. Инак - РБ напуска управлението.

И тъй като няма как да изчислим какво според Реформаторския блок означава „бързо", по естествен път стигаме до другото времево пояснение - местните избори в края на октомври.

На практика дотогава няма как да се извърши реорганизацията на правосъдната система, широко прокламирана като приоритет номер едно на Блока. Това е невъзможно дори по чисто технически причини. А същинските пречки са май по-скоро от политически характер.

И в случая изобщо не става дума за кратките текстове, разделящи Висшия съдебен съвет на две, които се представят като уж революционна конституционна промяна. Става въпрос за онова вече станало мръсно словосъчетание - реформа на прокуратурата. Реформа, която трябва да гарантира децентрализация на тази институция, използвана за упражняване на контрол върху всички останали. И не на последно място - става дума за основната теза на РБ в предизборната им кампания, само преди половин година.
Предизборна търговия

Впрочем, срещу децентрализацията на държавното обвинение вече се обявиха и ГЕРБ, и БСП, и ДПС, и АБВ. На този фон Реформаторите, които заговориха за подобни текстове, но отложиха внасянето им за някакъв по-следващ момент, за секунди успяват да изглеждат като герои. Но пък съмненията, че думите им са само трик, си остават.

Постните идеи за промени в основния закон, които не събират подкрепа от всички партии в самото управленско мнозинство и със сигурност ще бъдат атакувани в Конституционния съд, няма как бъдат придвижени преди местния вот. Успехът на формациите на изборите пък е движеща и притегателна сила за всевъзможни договорки. Така че вън от всякакво съмнение е фактът, че предизборната търговия този път ще е с разменна монета „реформи" - или по-точно отказ от тях.

В този смисъл не бива да забравяме, че най-лесният известен ни до момента начин за решаване на избори е чрез... прокуратурата. И тук е излишно да припомняме скандала "Костинброд", всички афери с разследване на подслушвания и с възобновявани и спирани производства в точния момент. Преди местните избори няма пречка познатата стратегия да се използва в нов вариант - станалото така модерно в последните седмици „разследване на кметове".

Погледната през тази перспектива, реформата на държавното обвинение изглежда все по-невъзможна, а искането на РБ промените да се случват „бързо" започва да прилича на поредния „трик". (Най-малкото защото очевидно нищо няма да се случи преди вота, а и защото Блокът не е внесъл нито едно от своите предложения за ограничаване могъществото на главния прокурор).

В думите на Радан Кънев от началото на седмицата все пак има нещо вярно. Ако отстъпи и от този си ангажимент за промени в модела на държавното обвинение, както стори с останалите си предизборни обещания, Блокът наистина ще премине в опозиция. Извънпарламентарна. И не по собствено желание.

DW