Двайсет и пет хиляди души са се удавили през последните 10 десет години в Средиземно море в отчаян опит да се доберат до Европа. Позор, чиито край все още не са вижда. Последният случай от почивните дни отново красноречиво показа, че европейската миграционна политика нито работи, нито е хуманна. Призивите за промяна стават все по-силни. Възмутени политици и активисти хвърлят вината върху ЕС. Нещата обаче не са толкова прости.
Защо, например, да не търсим част от вината и у Африканския съюз? Нима страните от Африка и Близкия изток, откъдето пристигат най-много мигранти, не носят отговорност за своите граждани? Къде са настоятелните призиви на африканските държавни ръководители към своите граждани да не рискуват живота си, доверявайки се на престъпните каналджийски банди? Или да попитаме какво прави една Либия, за да предотврати случващото се по нейните брегове? Нищо.
Проблемът е колкото на Европа, толкова и на Африка
Отговорността за спасителните операции в морето носят не само Италия или ЕС - чрез Европейската агенция за брегова охрана ФРОНТЕКС. Лодките с мигрантите се преобръщат на практика в близост до африканския бряг. Затова и африканските държави са в дълг. ЕС направи плахи опити за диалог със страните, от които тръгват повечето мигранти, както и с транзитните държави. Досега обаче възраждането на Средиземноморския съюз не е помогнало особено.
След дълъг период на нерешителни действия, ЕС трябва най-после да се раздвижи. Иска се и политическа воля за намирането на неконвенционални решения на проблема. Не е достатъчно само да бъдат увеличени силите, които участват в спасителните операции по море. Въпреки обратните уверения, хиляди бежанци загинаха и по време на мисията Мare Nostrum, междувременно прекратена от Италия не поради финансови причини, а защото вътрешният министър вече не желаеше да приема още мигранти в Италия.
Морска блокада и легална фериботна връзка
В краткосрочен план трябва да бъде наложена морска блокада по либийското крайбрежие, за да бъде разбит перверзният и много печеливш бизнес на каналджиите. Европейските ВМС могат да попречат на тръгването на нови лодки с бежанци към Европа. Това, разбира се, не е решение на миграционния проблем като такъв. Но една морска блокада може да спаси живота на много хора.
Бизнесът на каналджийските банди ще секне ако ЕС организира редовна фериботна връзка, с която ежедневно, да речем, хиляда мигранти да бъдат прехвърляни от африканските пристанища до Италия или Испания - легално и безплатно. Сума сумарум това биха били 365 000 мигранти годишно, тоест не повече от тези, които и сега се отправят с лодки към Европа.
Готова ли е Европа да приеме повече мигранти?
Основният въпрос е в това, какво ще стане по-нататък с мигрантите, които пристигат в Европа? По принцип те би трябвало да бъдат разпределяни във всички страни-членки на ЕС. Италия твърди, че е изчерпала всичките си възможности. Гърция и Малта действително не са в състояние да приемат повече бежанци, а Испания се спотайва и се държи настрана. Главният политически проблем се корени в механизма за разпределяне на бежанците по споразумението Дъблин III. Много страни от ЕС не са готови да приемат значителен брой мигранти. И това положение трябва да се промени. Основната тежест днес пада върху няколко държави, в това число Германия. Макар че Германия далеч не е пренаселена с мигранти.
Гражданите на Европа трябва да решат дали с оглед на растящия брой мигранти са готови ежегодно да приемат два до пет милиона души като бежанци - хора, търсещи политическо убежище, или икономически мигранти. Европейските ръководители трябва да дискутират именно този въпрос и да търсят консенсус. И когато това стане, може да бъде проправен пътят към легалната миграция.
Молбите за политическо убежище и разрешенията за пребиваване трябва да се разглеждат и решават от посолствата в родните страни на мигрантите или в транзитните държави. Това е в пълен противовес на сегашната практика, но би спестило на мигрантите опасното плаване от африканския бряг до Европа. Изграждането на приемни лагери в Северна Африка може да бъде само междинна стъпка, тъй като бягството от Сирия или Еритрея към Либия също е свързано с огромни рискове, от които каналджийските банди трупат милиарди. Не само плаването през Средиземно море е опасно. Разбира се, че има редица практически и юридически резерви срещу подобна кардинална промяна на миграционната политика. Поне може да се опита, защото сегашният модел не може да продължава още дълго.
Барикадирането би било грешка
Ако европейците не са готови да започнат да приемат дългосрочно значително повече мигранти отколкото сега, то те трябва да заявят това ясно. Последицата от което ще бъде, че пришълците ще бъдат депортирани, а на бъдещите кандидат-мигранти ще им бъде отнета всяка надежда за установяване в Европа. В такъв случай броят на мигрантите вероятно ще намалее в дългосрочна перспектива. Подобна мярка обаче би била дълбоко нечовешка, а мигрантите от своя страна биха потърсили други пътища и биха потеглили към други места.
Пълната забрана и превръщането на Европа в крепост е грешният път. Отговорът може да бъде само един - легална миграция без каналджийски банди. И този път не бива да чакаме още десет години с нови хиляди жертви.