Отдавна ми е трудно да разбера начина на управление на днешното, пък и на предходното правителство. Напоследък наблюдавам, че действията на властта са много бързи и спешни - вземат се стратегически решения едва ли не за 2 минути, а седмица след това се оказва, че са грешни.

Помните, миналата година за една седмица ликвидираха втория стълб на пенсионната система като приеха закона за национализиране на универсалните пенсионни фондове. Сега се замълча и не е ясно ще се прилага ли закона или не. А днес решават бързо, че трябва да се вземат едни 8 млрд. евро дълг, независимо как го наричат - емисионна програма или кредит. Даже и договори вече са подписали с четири банки.

Странно е поведението и на коалиционните партньори на ГЕРБ. Лично съм направо отвратен от политически фигури, които говореха толкова много срещу партията на Борисов, а впоследствие се обърнаха и се запрегръщаха с тях.

Според мен, има някакъв много тежък проблем, за който не ни казват и затова пришпорват вземането на заема, за да си осигурят година – две спокойно харчене.

Но вземат ли заема, това наистина ще закопае България в тежко дългово бреме.

И като резултат, ще си платим цената затова, че сме избрали тези хора да ни управляват. Много ще е висока тази цена, но... така ни се пада. Българите трябва да се събудим и да разберем, че сме в непосилна беда, днес, в този момент. Но за да излезем от нея трябва да го направим заедно, разумно, с цената на много жертви. Обаче се съмнявам, че сме в състояние да осъзнаем това. Медиите не помагат, напротив - объркват аудиторията си. Кой журналист попита - какъв е този заем, как, защо? Единици са. Дали кредитът от 8 млрд. евро не е наливане на огромни пари отново в каца без дъно? И никой не се сеща, че тази каца някой трябва да я ремонтира, да запуши дупките й.

Защото кредитът е като опиат - ще правим дългове отново и отново, а накрая ще се събудим и махмурлукът или абстиненцията ще са много страшни.

Твърде вероятно е премиерът Борисов да си прави сметката с част от ресурса от заема да си гарантира спокойствието и партията му да спечели местните избори, което е добър трамплин по пътя му към президентския стол. Макар че, ако успее, той ще бъде президент на една напълно разрушена страна.

Няма вече разлика у нас между пари и власт - многото пари дават власт и обратно. След този омагьосан кръг и катастрофата с милиардния дълг, която се вижда на хоризонта, се надявам на народа ни най-после да му светне. Защото вървим с бодри стъпки към официалната си разруха. Нека не си правим илюзии - след такъв финансов шок ще ни трябва десетилетие или две, за да се стабилизираме, ако въобще сме в състояние да го направим. Ако не - други ще го направят вместо нас.

Но ние вече няма да сме суверенна държава...