Поне една трета от завършващите на Запад млади български специалисти се завръщат в родината си. Много от тях след време търсят отново реализация зад граница, която също може да се окаже само временна спирка в забързаното ни ежедневие в смаляващия се модерен свят без граници.
Шефът на софтуерната компания „Булпрос" Ивайло Славов е убеден, че условията за работа на млади програмисти в България са вече съизмерими като заплащане и възможности за израстване в професията с която и да е развита държава в света. Славов се е завърнал в родината преди седем години, а преди това 18 години е учил, а след това работил в Германия за международни софтуерни гиганти. След като само за 5 години броят на наетите от „Булпрос" програмисти нараства от 5 на 400, компанията започва да печели не само от аутсорсинг - в случая въвеждане в страната на чужди програмни продукти - но и от собствени разработки.
Успехът на новото предприятие е сред мотивите на Германо-българската търговско-индустриална камара да го удостои тази година с една от големите си награди. Според Славов, успех в задържането на млади и можещи българи могат да имат преди всичко компаниите, които отделят еднакво внимание и на материалното благополучие, и на кариерното развитие. Софтуерни къщи като закупената от американски инвеститор фирма „Телерик" и софийското предприятие на германската компания „SAP" са показали, че успешно могат да произвеждат и задържат собствените си кадри, твърди Славов. Той смята до края на годината да наеме още 150-200 млади програмисти, за да увеличи двойно оборота на компанията си. Бизнесменът обаче не крие, че дори в този елитен и проспериращ отрасъл на българската икономика има неблагополучия в трайното ангажиране на млади български специалисти. „Невинаги им отделяме нужното лично внимание и не структурираме добре стимулите, професионалното израстване и задоволяването на потребностите на младите хора", споделя Славов.
Нарастващият дефицит на кадри за предприятията в българския аутсорсинг мотивира бизнеса да иска осезаемо смекчаване на условията за получаване на българската „синя карта", която предоставя режим на постоянно пребиваване в страната на висококвалифицирани кадри извън ЕС. Във фирмата на Славов работят програмисти от 10 страни. За получаване на „синя карта" се чака минимум 6 месеца, разказва той. "Предлагаме този срок да бъде намален до 2 месеца, което не означава да напълним България с всякакви хора от Филипините, Индия или Северна Африка! Нужни са ни единствено висококвалифицирани кадри с цел да увеличим добавената стойност в българските софтуерни продукти. А връщането обратно на българските програмисти, установили се на работа в чужбина, е доста трудна задача", признава шефът на „Булпрос".
А търси ли някой лекари за България?
Активистите на "Тук-Там" - сдружението на българите с опит в чужбина -Бойко Благоев и Мила Натудова казват, че липсва не само достоверна, но и каквато и да било информация за изтичането на мозъци от страната. „От ежегодните кариерни форуми в София знаем, че около половината от търсещите работа в България младежи със западни дипломи са наскоро завърнали се в страната абсолвенти. Половината от продължаващите да учат зад граница пък твърдят, че са решили да се завърнат, а останалите се колебаят дали да го направят. Само около 1-2 процента от западните възпитаници твърдо отказват да се върнат в България", уверява Благоев.
А според колежката му, 15 български фирми – предимно предприятия на големи задгранични инвеститори в България - са заявили интерес да си намерят кадри сред желаещите да се завърнат в родината. „Инвеститорите в българската икономика търсят най-вече инженерни кадри заради острия им дефицит в страната. Смайващото е, че на фона на изтичащите навън като пясък между пръстите лекари и медицински специалисти ние не успяхме да намерим нито един български работодател в бранша, било то болница или клиника, който да търси завършващи на Запад български медици! Същото е положението на трудовия пазар и за специалистите в области като архитектурата и право", не скрива тревогите си Натудова.
Паралелните реалности на България
Бойко Благоев и Мила Натудова са единодушни, че личните причини и семейната среда заемат много важно място в мотивацията за или против връщането в родината. А Ивайло Славов от „Булпрос"признава, че черногледството сред българите в чужбина за развитието на собствената им страна не е за подценяване. "Не се изненадах, когато открих, че лошите слухове за България са доста преувеличени", разказва бизнесменът.
Част от завръщащите се в България млади специалисти споделят с Мила Натудова, че са приятно изненадани от промените, които откриват, колкото и малки да са те. Но го има и другото - например когато се обявява конкурс заради някой „връзкар", допълва тя. Благоев посочва и други „паралелни реалности" в живота на българите. „В България огорчението възниква, когато си намерил подходящата приятелска среда и обещаващо кариерно развитие, но все повече започваш да забелязваш, че цели системи, като правосъдието или администрацията, например, просто не работят. А това вече няма как да не влияе на младите специалисти, когато решават къде да продължат професионалното си развитие", заключава Благоев.
DW