Защо някои износители на суровини се справят по-добре от други при по-ниските цени? Суровините са като сирени: съблазнителни, но опасни. Когато цените са високи, политиците в страните износителки на суровини празнуват. Приходите от износ на петрол, газ и метали пълнят държавната хазна. Чуждестранната валута потича и се разкриват добре платени работни места. Правителствата на такива страни често пренебрегват други сектори от икономиката, като вярват, че добрите времена няма да имат край. Той обаче винаги идва.
С главоломния спад на цените на суровините, много държави разбират какво се случва, когато икономиката е прекалено зависима от природните ресурси. Венецуела, която има най-големите петролни резерви в света, е на ръба на фалита.
Прогнозите за икономическия растеж на Бразилия и Норвегия, двама други големи износители на петрол, бяха понижени. Руският президент Владимир Путин ще види през 2015 година как икономиката на страната му се свива с 5% според изчисления на централната банка. Кредитният рейтинг на Русия по всяка вероятност ще бъде понижен до спекулативно равнище. (На 9 януари международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch) понижи дългосрочния суверенен кредитен рейтинг на Русия в чуждестранна и национална валута с една степен, от "BBB" на "ВВВ минус" (букви - латински) при негативна перспектива - бел. ред.).
Когато цените на суровините започнаха да спадат през 2014 година, икономисти бяха притеснени, че и другите износители могат да бъдат сполетени от най-лошото, но до този момент очакванията им се оказаха прекомерни. Само няколко латиноамерикански страни - Аржентина, Венецуела и евентуално Бразилия - ще изпаднат в рецесия през 2015 година. Прогнозите за икономическия растеж на други държави бяха орязани, но те все още се представят добре. Брутният вътрешен продукт (БВП) на Чили - износител на мед, който някога бе заложник на пазарните сили, ще се повиши с 3% тази година.
Перу, който е силно зависим от износа на метали, ще регистрира 5% икономически растеж. БВП на Латинска Америка като цяло ще нарасне с 2%. През 2015 година нито един износител на петрол от Близкия изток няма да изпадне в рецесия (въпреки че изчисляването на растежа в разкъсвани от война държави е почти невъзможно). Саудитска Арабия ще използва големите си валутни резерви, за да увеличи държавните разходи, и икономиката й ще нарасне с 4,5%.
Някои африкански страни понасят удари. Националната валута на Нигерия, която не изнася почти нищо друго освен петрол, загуби 13% от стойността си през 2014 година; Замбия, износител на мед, се обърна към Международния валутен фонд (МВФ) през юни.
Нещата обаче не се влошиха чак толкова, колкото някои наблюдатели се опасяваха. В сравнение с предишни периоди на спада на цените на суровините валутите са доста силни. През 2015 година. ще се свият икономиките само на засегнатите от ебола държави и клептократичната Екваториална Гвинея. Районът на Африка, южно от Сахара, ще регистрира тази година 5% увеличение на БВП.
Удар под пояса за Путин Два фактора обясняват защо някои износители на суровини се справят по-добре от други с падането на цените. Първо, много правителства направиха страните си по-приятелски настроени към бизнеса. Според Световната банка през последните години Африка, южно от Сахара, е отличникът в подобряването на икономическата среда. Руанда, която агонизираше в гражданска война преди 20 години, сега е по-добро място за правене на бизнес от Италия.
Благоприятният бизнесклимат насърчава преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). През последните години ПЧИ в Африка не намаляха въпреки глобалните трусове. Чуждестранните пари помагат на африканските икономики да се диверсифицират. Силният растеж на Нигерия в последно време се дължи не на нейния петролен сектор, който е в стагнация, а на финансите и други услуги. Дори Чад - износител на петрол, осмиван за това, че икономиката му няма нищо друго, напоследък постепенно намалява своята зависимост. Русия обаче не стана по-малко зависима от черното злато. Диверсифицирането на руската икономика е по-трудно от когато и да било за Путин в резултат на рязкото свиване на ПЧИ, което удари страната през 2014 година.
Второ, някои правителства харчат своите пари по-мъдро. Преди първото десетилетие на този век почти всички "развързваха кесията", когато цените на суровините бяха високи и данъчните постъпления изобилни, само за да "спрат кранчето", щом цените се понижаваха. Русия все още прави това. Правителството няма пари, с които да подкрепи вътрешното търсене; вместо това то орязва държавните разходи, което нанася допълнителни вреди.
Някои латиноамерикански и африкански страни като Замбия и Чили сега водят "противоциклична" фискална политика, като пестят пари в добри времена и харчат в лоши. Други, по-специално в Близкия изток, разширяват данъчната си основа, за да се справят по-добре, когато продажбите на суровини намалеят. Преди едно десетилетие бюджетът на Ангола зависеше почти изцяло от петрола.
Сега обаче една трета от приходите идват от другаде. Чили, където на медта се пада дял от 60% от износа, някого бе известна с неблагоразумното управление на приходите от този метал. Сега независима комисия проверява дали правителство изразходва отговорно постъпленията.
Някои износители на суровини ги чака мрачна 2015 година, но други може да са оптимистично настроени. Африка, която в продължение на десетилетия бе синоним на зависимост от ресурси, тази година ще бъде един от районите в света, регистриращи най-бърз икономически растеж. Тя вече не е обречена да се вози на суровинното "влакче на ужасите". Ако Путин се бе опитал да слезе от него преди едно десетилетие, сега неговият народ сега нямаше да е изправен пред една толкова тежка година.
БТА
