„Доверие" и „право" - тези две думи в най-разнообразни вариации доминират в обобщението на разговора между Меркел и Борисов в Берлин. Тъкмо доверието и правото крепят основите на целия Европейски съюз. Днес, когато ЕС още се тресе от кризата, а отгоре на това вижда отвъд източната си граница един голям, раздразнен и непредвидим съсед, европейците могат да се облегнат единствено на тези два утвърдени принципа. Ето защо и Ангела Меркел в качеството си на ключов лидер в ЕС очаква от България - пък и я насърчава с настойчивост - да бъде и занапред благонадежден партньор, който прави всичко възможно за изграждането на истинска правова държава.
Как България си заслужи доверие
През последните месеци София на няколко пъти доказа, че като член на ЕС заслужава пълно доверие. Въпреки че очевидно не беше в неин интерес, България подкрепи санкциите срещу Русия и стриктно се придържаше към позицията на ЕС в спора за „Южен поток" - а това е важна инвестиция в бъдещето. Когато през 1999 година България взе мъчителното решение да участва (макар и косвено) заедно със западните си съюзници във военната операция срещу сръбските действия в Косово, ЕС посочи датата за приемане на страната. Дали ще го наречем „награда", „отплата" или „знак на доверие", е все едно. Важното е, че тогава ставаше дума за същото, както и днес: благонадеждност и последователност.
Особено през последното десетилетие ЕС се е напатил от лидери на страни-членки, които водят непредвидима политика и не заслужават доверие. Достатъчно е да споменем дългогодишните манипулации с цифрите, чрез които Гърция прикриваше истинското си финансово състояние, или пък поведението на политици като Берлускони в Италия и Орбан в Унгария, разклатили солидарността в ЕС. Така че последователната европейска политика на България - и на Бойко Борисов - очевидно е заслужила не само поощрение, но и благодарност. Няма да се изненадам, ако в тази ситуация София скоро получи така мечтаната германска подкрепа за членство в Шенген - нищо, че вчера Ангела Меркел все още не беше готова да я даде. Впрочем, чу се и защо: в борбата срещу корупцията и организираната престъпност (тоест - в изграждането на правова държава) България все още е доста далеч от европейските стандарти.
Берлин добре знае, че България се бори и с други проблеми, че икономиката на страната е зле, че банковата система постоянно се намира под напрежение, че енергийната зависимост от Русия е опасна. По време на посещението на Борисов по тези въпроси не прозвучаха никакви неочаквани критики или обещания, но в близко бъдеще можем да очакваме усилване на германската инвестиционна дейност в България и германска подкрепа за получаването на неусвоени пари от Брюксел. Все е нещо.
Важността на малка България
През последния месец канцлерката Ангела Меркел на няколко пъти предупреди, че Русия дестабилизира европейската периферия. Тя изрично спомена Грузия, Молдова и Западните Балкани, но явно България също влиза в тази дъга на несигурност. И Германия, и ЕС искат да нормализират отношенията си с Русия, още повече, че сегашното сриване на рублата може да доведе до опасна ситуация вътре в Русия, от каквато никой няма полза. Доколкото обаче и Брюксел, и Берлин са убедени, че Владимир Путин действа непредсказуемо и залага повече на силовата, властова политика, отколкото на правото, преговорите, договорите и откритостта, важността на относително малки партньори като България, на които може да се има доверие, непрекъснато нараства. А Бойко Борисов явно добре разбира, че това е големият шанс. За него самия и за България.