"Пегида" се превърна в нещо като запазена марка, зад която се крие един факт - този, че много хора в Германия днес се страхуват от исляма. Макар "страх" да не е точната дума - по-скоро става въпрос за едно твърде дифузно чувство на дискомфорт, което се подхранва от всевъзможни впечатления и събития като терористичните нападения от 11 септември 2001, всеобщия страх пред ислямския екстремизъм, дебата за ислямските забрадки и бурките, бруталността на "Ислямска държава", наличието на германски граждани, които заминават за Сирия, за да се бият в редиците на джихадистите, притока на бежанци към Европа или стария дебат за приемането на Турция в ЕС.
На много хора всичко това им идва малко множко, което е напълно разбираемо. Защото, за разлика от експертите, обикновените хора не разполагат с информация, която да им позволи да си изградят по-диференцирана представа за исляма - за наличието на многобройни течения вътре в него. Затова у хората обикновено се утвърждава една-единствена представа и тя е враждебна. За доизграждането на тази представа спомагат много и медиите, които охотно внасят допълнителни черни краски. По време на заложническата драма в Сидни например медиите говореха за "джихад", "джихадисти", "ислямисти" още преди да има каквито и да било достоверни информации около нападението.
Хората се чувстват изоставени на своите страхове
Проблемът се състои в това, че в германското общесто не се води истински дебат около тези страхове на хората. Затова у тях се затвърждава впечатлението, че никой не ги взима насериозно. В същото време политиката се изкушава да раздава прибързани "присъди". Германският правосъден министър Хайко Мас например определи дрезденските протести на "патриотични европейци" като "срам за Германия".
Само че, актуално социологическо проучване показва, че партията на Мас далеч не е противник на възгледите на "Пегида": 46% от привържениците на Социалдемократическата партия одобряват исканията на движението. При това социаледомкратите не са известни като партия, която е силно загрижена за опазването на християнските ценности на Запада.
Със сигурност сред демонстрантите в Дрезден ще се намерят и десни радикали. Но движения като "Пегида" междувременно привличат все повече хора от целия политически спектър на обществото. Тези движения са част от един нов масов феномен, който няма нищо общо с организираните сборища на неонацистите. В случая става дума за обществения отзвук от дискусията за грижите и страховете на една значителна част от германските граждани.
Същите страхове и грижи, които хората споделят вътре в семейството или сред близки и приятели. Много от тях сега откриват, че не са сами. Отричането на тези им грижи и хулите срещу демонстрантите няма да ги накарат да променят мнението си. По-вероятно е да се случи точно обратното. А това само показва, колко много политиката се е отдалечила от гражданите, изоставяйки ги в ръцете на десните екстремисти.
DW