Русия и НАТО имаха напоследък голям късмет - на няколко пъти през последните месеци успяха на косъм да се разминат с въоръжени стълкновения. А колко близо е бил конфликтът, може да се види и от един видеозапис, разпространен наскоро от норвежкото правителство. От пилотската кабина на един патрулен изтребител се вижда внезапната поява на един МИГ, който почти докосва тавана на изтребителя. "Какво, по дяволите става?", пита пилотът и извършва бърза маневра, за да избегне сблъсъка.
Какво става ли? Отговорът е: ескалация. От края на Студената война насам, никога не е имало толкова много провокации между Русия и Запада, колкото сега: по въздух, по вода и по суша. В края на октомври НАТО обяви, че изтребителите на Алианса са били вдигани към сто пъти по тревога заради руски самолети - три пъти по-често, отколкото през предишната година. През март един пътнически самолет на авиокомпания САС, излетял от Копенхаген, за малко да се сблъска с един руски разузнавателен самолет, който не излъчвал необходимите сигнали - случаят като нищо можеше да заприлича на катастрофата с МН-17 на малайзийските авиолинии, но при очевидна руска вина.
И докато се случва всичко това, са преустановени и всички контакти, които биха могли да доведат до бърза деескалация при подобни инциденти. Заради анексията на Крим НАТО прекрати всички връзки с руските военни. На практика в момента няма начин Западът да попита какво точно се е случило по време на някой инцидент: какво е целял въпросният полет и накъде се е бил отправил даден кораб. Единственият език за общуване е езикът на силата. Но докъде можем да стигнем по този път?
Игрите на война могат да докарат и истинска катастрофа
Със своите бомбардировачи и подводници руснаците проучват силните и слабите места на Европа, от която американските войски до голяма степен са се изтеглили. Най-ясният засега отговор от европейска страна е решението за създаване на корпус за реагиране, чието име обаче - "Острие на копието" не говори непременно за отбранителен характер. Съединените щати пък от своя страна демонстрират сила тъкмо там, където руснаците реагират особено чувствително - като например в Черно море. Според американските твърдения, в средата на април един руски боен дрон прелетял цели 12 пъти над един американски миноносец, за да установи кога биха се включили неговите отбранителни системи.
Всичко това много напомня за Студената война. Крайно време е да се намери дипломатически коректив за тези опасни игри на война - да се намери език, различен от този на изтребителите, атомните бомбардировачи и фрегатите. Защото тези маневри биха могли в някой момент да доведат до инцидент, предизвиквайки непредвидима, лавинообразна динамика. До 90-те години на миналия век системата за ранно предупреждение при атомно нападение беше предизвикала не една и две фалшиви тревоги. Експерти твърдят, че от руска страна тази система сега е още по-неблагонадеждна поради отпадането на различни технически компоненти в Латвия, Азербайджан и Украйна. Възможни са, разбира се, и грешни преценки от страна на военнослужещите, които управляват въпросните системи, и които са засипани от антизападна пропаганда.
Факт е, че Западът и Русия са преживявали и по-тежки времена, без да се стига до военно противопоставяне. "Ще ви закопаем!", заплашваше шефът на КПСС Никита Хрушчов само пет години преди американските и съветските танкове наистина да застанат едни срещу други в Берлин през 1961. Но не се случи нищо. Дори и кубинската криза от 1962 можа да намери разумно решение благодарение на червения телефон между Белия дом и Кремъл. Този телефон още съществува, но очевидно такъв липсва между Москва и Брюксел - седалището на НАТО, и то във времена на конфликт около една европейска държава - Украйна.
По информация на "Ди Велт", инцидентите по границите на НАТО през тази година са били повече от 400 - над Балтийско море пред бреговете на Норвегия, в Ламанша, в близост до териториалните води на Литва. Изданието подчертава, че движението на руските самолети и кораби в международни води е напълно легитимно. Но ако те започнат да нарушават международните правила, неизбежно ще се стигне до дестабилизация и опасност. Обявяването на маневри от руска страна, в които е предвидено да участват няколко десетки хиляди войници, със сигурност няма да подобри положението в региона.
Готовността за компромис не е слабост
До момента Русия не е отвърнала на опитите на НАТО за подхващане на разговори в контекста на украинската криза. "Руската страна не проявява никакъв интерес към истински диалог", каза говорителка на Алианса в Брюксел. Както заявяват от НАТО - от май насам няма никакви разговори между военното ръководство на НАТО и щаба на руското главнокомандване.
Първата добра стъпка към разведряване е решението на външните министри на НАТО по инициатива на Германия да създадат "контактен кризисен механизъм". Но това не е достатъчно. Истинската деескалация предполага между Русия и Запада да се установи минимално доверие, и то не само във военен, но и в политически план. Волфганг Ишингер, шефът на мюнхенската Конференция по сигурността, предлага създаването на контактна група от представители на ЕС, САЩ и Русия, в която всички страни биха могли редовно и открито да обсъждат своите интереси, намерения и следващи стъпки. Подобна група вече е имало - за установяването на мир на Балканите, и тя отбеляза успех.
За да може такъв орган действително да доведе до успокояване на напрежението, Русия трябва да увеличи прозрачността на намеренията си. За подобно нещо до момента не може да става и дума. Сега обаче все по-интeнзивно започват да протичат два взаимно свързани процеса: западните санкции дават ефект, а цените на бензина падат. За Москва разходите от нарушаването на международното право в Украйна започват да надхвърлят ползите.
По време на конфликти обикновено се откриват достатъчно подходящи моменти за започването на диалог: но само когато готовността за компромис се възприема не като слабост, а като сила. Подобна възможност се открива точно сега пред Русия, така че: започвайте да си говорите!
DW