Д-р Анна Шелест е главен изследовател в Националния институт по стратегически изследвания клон в Одеса, Украйна.

- Г-жо Шелест, каква е ситуацията в Източна Украйна?

- Антитерористичната операция изясни ситуацията, като повечето хора в Източна Украйна разбраха, че независимо дали подкрепят Майдана или не – Украйна трябва да стане обединена и мирна държава, а армията и полицията са тяхната надежда това да се осъществи. Проруските сепаратисти се оказаха, че не са рицари-защитници, както много очакваха, а просто едни ожесточени престъпници. Хората започват да осъзнават, че ситуацията вече не е само въпрос на това, дали ще могат да практикуват руски език или да избират между повече обвързаност с Европейския съюз или Русия, а че кризата се е превърнала в реалност – ежедневието на хората се промени, страхът настъпи, а убийствата и насилието вече не са единствено и само част от филмите. Хиляди хора се оказаха в позиция на бежанци в собствената си държава, опитвайки се да напуснат конфликтните зони. Броят на криминални прояви нараства, магазините се разграбват, множество автомобили биват откраднати – населението чисто и просто се страхува да излиза навън в някои градове, за да не стане жертва на случаен огън. Доскоро това бе период, в който полицията, службите за сигурност и местните власти в Източна Украйна бяха напълно неспособни да контролират напрежението, като определени представители на държавата дори открито се присъединяваха към сепаратистите. Понастоящем ситуацията се променя, но хаосът и страхът все още са налице.

Президентът Петро Порошенко обяви едностранно примирие за няколко дни и покана за преговори – стратегия, която бе отхвърлена от проруските сепаратисти, сваляйки украински военен хеликоптер и атакувайки пътни блокади в Славянск. Да не забравяме, че планът е все още в своя зародиш и поради това за момента е трудно да се обобщи определен резултат. Независимо от това, сега е моментът да се разграничат ясно критериите, върху които да бъдат еднакво разбираеми както за опозиционните страни, така и за наблюдателите, като например – кой държи на думата си, кой я нарушава, кой има готовност за преговори, кой избира пътя на агресия. Вече чухме едно много странно твърдение на Владимир Путин от визитата му във Виена, според когото „...е безсмислено бойните отряди да бъдат разоръжавани...". Такива изказвания не дават никакви положителни сигнали за преговорите.

- Кои региони са най-силно засегнати?

- Най-конфликтните региони са тези на Донецк и Луганск. Трябва да се отбележи, че медиите генерализират случващото се като конфликт в Югоизточна Украйна – но това е много преувеличено твърдение, до голяма степен граничещо с манипулация. Наистина, регионите Харков и Днепропетровск са под напрежение; в региона на Одеса също имаше опити за провокации, но като цяло, истинските горещи точки на конфликта са в едни доста ограничени като обхват територии. Друг проблем е, че хората в други региони не могат да се изолират от ситуацията. Някои се опитват да помогнат на полицията и армията, някои се опитват да създадат благоприятни условия за хората, напуснали конфликтните райони, а някои губят пари, защото в тези условия не може да се прави нормален бизнес, а и туристическият сезон е унищожен. Сегашната ситуация е трагична за всички украинци, тъй като след Независимостта на Украйна ние сме може би единствената бивша съветска република , която не е била във война и това е нещо, с което се гордеем.

- На 20-и юни президентът на Украйна Петро Порошенко представи план за мир, който цели да се преодолее кризата в източните региони на страната. Какво представлява този план и към момента постига ли някакъв успех?

- Планът за мир включва 15 точки, които целят успокояване на ситуацията и започване не преговори. Накратко това са: гарантиране на сигурността за всички, които участват в преговорите; освобождаване от отговорност за тези, които се обезоръжат доброволно; освобождаване на заложниците; създаване на 10-километрова буферна зона на украинско-руската граница; оттегляне на незаконните въоръжени военни части, като за това ще бъде подсигурен безопасен коридор. Също така се включват обезоръжаване; създаване на специални полицейски части, които ще извършват съвместни патрули; освобождаване на нелегално превзетите административни сгради и тяхното завръщане към нормално функциониране, както и подновяване на излъчването на телевизия и радио в регионите на Донецк и Луганск. Освен това президентът включи дългосрочни предложения, които целят стабилизирането на ситуацията в бъдеще, както и децентрализация, защита на руския език, съгласуване на кандидатурите за губернатори, предсрочни местни и парламентарни избори и програма за създаване на работни места, наред с други мерки.
Относно успеха на плана – един от проблемите е въпросът с кой точно трябва да се преговаря. Няма единно лидерство, като има поне четири големи групи сепаратисти, които дори се сражават помежду си от време на време. Това е без да се включват външните чеченски и руски казашки „поддръжници", както и тези, които стоят зад някои от участниците в конфликта, но които имат задкулисна роля. Друг проблем е, че хората от другата страна нямат ясни предложения за това, какво да се прави, освен, че искат да са по-близо до Русия, руския език (който така или иначе никой не им е забранил) и спиране на антитерористичната операция. Преговорите ще продължат, но краят на примирието е петък, 27-и юни и всички страни трябва да изявят желание и добра воля за преговори. Правителствените войски отложиха сраженията, но проруските групи свалиха украински хеликоптер. Както може да си представите, един такъв акт не допринася за увеличаване на доверието между страните в конфликта. Въпреки това, както показват практиките за преодоляване на конфликти по света – трябва да има преговори и трябва да се използва всяка възможност за това.

- Освен инициирания мирен план, друг от приоритетите на украинския президент е подписването на споразумение за асоцииране с ЕС. Подписването на икономическата част на споразумението трябва да стане на 27 юни. Как мислите, че ще бъде приет този акт и как ще повлияе той на политическата ситуация в страната?

- Очакваме с нетърпение официалното подписване на това споразумение, защото то ще бъде един символичен край на аспирациите, които изкараха хората на улиците да протестират. Това също ще направи европейският избор на Украйна необратим и ще легитимира настоящите украински власти. Това ще позволи да се започне изпълнението на дългосрочни споразумения. Ние си даваме сметка, че ни предстоят много трудности в бъдеще. Това не е някакво чудо, което ще промени ситуацията за една вечер, а е резултат на обширната работа на всички министерства, местната администрация, бизнеса и на гражданското общество. Съмнявам се, че това ще има значително влияние върху политическата ситуация, тай като сигурността и стабилността в източната част на страната са основните теми на вътрешно-политическия диалог. Въпреки това, тази стъпка ще има последици в дългосрочна перспектива, тъй като ще засили инвестициите и икономическото развитие, борбата с корупцията, както и свободната търговия – все сфери, в които се нуждаем от сериозни промени и развитие.

- Преговорите между Украйна и Русия за цените на руския газ не бяха успешни. Какви са следващите стъпки по този въпрос и какви биха били последствията за Украйна и страните-членки на ЕС, които са зависими от доставката на руски газ?

- Най-напред бих искала да кажа, че в някои случаи, зависимостта от руския газ е надценена, в останалата част, тя е взаимна. Тук не бих искала да правя детайлни анализи на това кой ще спечели повече от подписания скоро договор между Русия и Китай, който бива огромен успех за Пекин. Все пак тази алтернатива за Русия може да бъде реализирана най-рано след 3 до 5 години. Какво ще прави Русия до тогава? Къде ще продава своя газ? Трябва да разберете, че руската икономика зависи неимоверно много от продажбата на енергийни ресурси. Енергийната криза от 70-те години на 20 век научи европейските държави, че трябва да диверсифицират източниците си. Настоящата криза може да научи, както тях, така и Украйна, да прилагат енергийно ефективни технологии, да договарят по-добри условия по договорите, да се използват механизмите за международен арбитраж и др. ЕС все още се надяват, че тристранният формат на преговорите ще продължи и компромис ще бъде намерен. Украйна вече подаде молба в Стокхолмския арбитраж за разглеждане на случая и засили преговорите си с други страни за използване на обратни доставки по газопроводните тръби.

- Украинското и руското правителства взаимно се обвиняват за ситуация в момента. Каква е Вашата обективна оценка за ситуацията в Украйна?

- Тук не става въпрос за взаимни обвинения, тъй като преди месец март 2014 г. всичко, което се случваше в Украйна, беше част от вътрешните работи на държавата. Русия още не е поела отговорност за своята подкрепа, оказана към тероризма и сепаратизма в Източна Украйна, като в същото време упреква Украйна за това, че държавата се опитва да осигури реда на собствената си територия чрез антитерористична операция – това което всяка една суверена държава би направила. Русия се оплаква от методите, използвани от украинките полиция и военни, които в същото време Русия използва чрез собствените си сили за сигурност в Дагестан и други руски региони, в които има нестабилност. Не украински тежки оръжия се използват в Русия и не украински граждани водят сражения в Русия, а е точно обратното. Най-големият проблем е, че Москва не иска да приеме, че „Революцията на достойнството", смяната на президента и желанието за подписване на споразумението за асоцииране с ЕС са все вътрешни работи на Украйна и на украинските граждани. Това е наша работа – да не би Русия да е решила всички свои вътрешни проблеми, че да има такава масова истерия за събитията в Украйна?

- Какви, според Вас, са вариантите за преодоляване на кризата?

- Според мен въпросът не е само как да се реши кризата, но какво ще последва след това. Нашата страна определено има нужда от помирение и национално обединение. Има прекалено много стереотипи и страхове, които в момента разцъфтяват и се развиват, което води до подклаждане на военните настроения. За да може да се преодолее тази криза, ние определено ще имаме нужда от преговори на всички нива, но в същото време трябва и да подсигурим границите си, за да не може нелегални бойци и оръжия да влизат в Украйна. Нужен ни е диалог с местните лидери и активисти в областите Донецк и Луганск, тъй като без тяхната подкрепа ние няма да успеем да спрем тези размирици. Имаме нужда от една активна обществена кампания в източната и южната части на Украйна, която да обясни на обикновените хора, че „Революцията на достойнството" и последните избори не са насочени срещу тях, нито срещу руския език, а срещу огромната корупция и срещу ограничаването на човешките права. Тези хора трябва да разберат, че хората от Майдана имаха същите искания като тях – по-добра работа, по-добро заплащане, изкореняване на корупцията, стабилност и сигурност за техните семейства, както и съд и полиция, в които хората да имат доверие. Това е един дълъг процес и е крайно време диалогът да започне, тъй като колкото повече привърженици на мира и новото правителство има – толкова по-малко потенциални сепаратисти ще могат допълнително да дестабилизират ситуацията в Украйна.