Огромните загуби на „новото злато на света“, както вече наричат водата, отново ни стряскат. По данни на НСИ през 2010 г. общите загуби, отчетени от водоснабдителния сектор, който обхваща ВиК и напоителните системи, са 973 млн. куб. м, което е 57,6% от подадените води. През 2009 г. те са били 59,2% от общото подаване (стр.16). Има известен напредък в овладяването на течовете, но те пак са повече от половината от подаваната вода, която при всички случаи се заплаща 100 процента. А в някои райони на страната, като в Добричко, загубите надхвърлят 80 на сто. И как няма да е така, щом водопроводната мрежа е безнадеждно остаряла, с прогнили или запушени тръби.
При това положение, щом ползваме около 40 на сто от водата по тръбите, колко от нея се пречиства и колко ли изтича по канавките? Излиза, че новите и старите пречиствателни станции работят за не повече от 15 на сто от подавана вода.
Не по-малко се губи и за напояване на земеделските земи, където пък всеки се спасява както може, защото там съоръжения просто липсват.
Ясно е, че за реформа на водния сектор трябват не по-малко пари, отколкото се наливат в магистрали. Но пък инфраструктурата не свършва само с пътищата.Огромните загуби на „новото злато на света“, както вече наричат водата, отново ни стряскат. По данни на НСИ през 2010 г. общите загуби, отчетени от водоснабдителния сектор, който обхваща ВиК и напоителните системи, са 973 млн. куб. м, което е 57,6% от подадените води. През 2009 г. те са били 59,2% от общото подаване (стр.16). Има известен напредък в овладяването на течовете, но те пак са повече от половината от подаваната вода, която при всички случаи се заплаща 100 процента. А в някои райони на страната, като в Добричко, загубите надхвърлят 80 на сто. И как няма да е така, щом водопроводната мрежа е безнадеждно остаряла, с прогнили или запушени тръби.
При това положение, щом ползваме около 40 на сто от водата по тръбите, колко от нея се пречиства и колко ли изтича по канавките? Излиза, че новите и старите пречиствателни станции работят за не повече от 15 на сто от подавана вода.
Не по-малко се губи и за напояване на земеделските земи, където пък всеки се спасява както може, защото там съоръжения просто липсват.
Ясно е, че за реформа на водния сектор трябват не по-малко пари, отколкото се наливат в магистрали. Но пък инфраструктурата не свършва само с пътищата.