България няма да участва в спасяването на еврото, за целта на което се обсъжда създаването на фонд от 200 млрд. евро. Това съобщи вчера в парламента външният министър Николай Младенов.
Новината е хубава, като се има предвид, че страната ни си има финансов пакт още от пролетта, който съдържа основните мерки, които тепърва ще се въвеждат в Европа, и няма нужда да бъде дисциплинирана допълнително. Като прибавим и това, че не сме членки на еврозоната и сме на опашката по стандарт на живот в ЕС, наистина няма основателна причина да спасяваме държави, които живеят разточително и без да си налагат ограничения.
Проблемът е, че информацията за липсата на държавата на финансов ангажимент към спасителния фонд се забави с пет дни. Ако беше съобщена веднага след срещата на лидерите на Европейския съвет, нямаше да има спекулации от сорта на тези колко точно пари трябва да внесем. Някои наблюдатели се увлякоха дотолкова, че изчислиха, че сумата трябва да е от порядъка на 540 млн. евро. Подобни „новини“ имат ефекта да засилват евроскептицизма, а управляващите да търпят критики и коментари, които в случая просто са безпочвени.
За да не се създава подобно напрежение, е добре да се спазва старото златно правило – информацията спира спекулациите.