Образованието ни в училище е свръхакадемично, трябва да го направим по-разбираемо за децата и аз ще го направя до края на мандата. Това се зарече вчера министърът на образованието Сергей Игнатов.
Министърът е прав, че много от учебниците в момента са написани на такъв тежък стил, че затрудняват не просто учениците, ами и родителите им. Негативният ефект за децата е двоен – първо, те не могат да усвоят добре материала, и второ – зле списаните учебници не ги провокират да придобиват знания, а по-скоро ги отблъскват от науката.
Реформите обаче, особено в проблемен сектор като образованието, не се правят от днес за утре. За съжаление у нас както че ли се прави точно така, защото всеки министър от 20 години насам има свои собствени възгледи за тях. Така се стигна дори до прословутата „война на учебниците“ отпреди 10-ина години, когато се печатаха буквално по 5-6 разновидности от един и същи учебник, а учители и директори лобираха за „правилния“ авторски колектив и „правилното“ издателство.
В крайна сметка от целия хаос загубиха първо децата и родителите им, а после и образованието ни като цяло. Неслучайно ректори и университетски преподаватели всяка година се чудят как е възможно кандидат-висшисти да творят гениални със своята абсурдност бисери.
Вярно е, че не върви учебникът за третокласници да е написан като за докторанти, но е неприемливо и в него да попадат пошли клишета от попфолка само за да се хареса на децата.
Затова преди реформата в писането на помагала трябва да има първо промяна в мисленето на отговорните фактори, от които зависи бъдещето на българското образование.