България отново не попадна в Топ 100 на европейските вузове у нас, показва поредната класация на Европейската комисия. Този път отсъстваме от сериозния обмен на студенти между висшите учебни заведения.
Отговорът на въпроса защо не успяваме да влезем в Топ 100 е, че у нас няма адекватна политика по отношение на висшето образование. Как може да се говори за качество на обучението и студентски обмен, след като в някои от най-престижните ни висши училища няма средства за заплащане на хоноруваните преподаватели?
Друг такъв неудобен въпрос е с какво точно един български ВУЗ би привлякъл чуждите студенти. С престиж или с известни преподаватели? Едва ли.
Престиж се гради с години работа, с много средства, вложени в обучението, и най-вече с високото качество на образованието, което прави кадрите конвертируеми на пазара на труда. У нас обаче има друга практика - всички приети студенти да получават диплома, защото университетите се финансират на влязъл и учещ студент, а не на качествено завършил.
Така че ако искаме някога да изнасяме образование, каквито пожелания има, трябва да се промени политиката към образованието и науката. А за това се иска политическа воля и готовност за диалог с ВУЗ-овете.