Странна е гордостта, с която ръководството на БСП огласява това, че на общинските партийни конференции са издигнати над 30 номинации за президент, подкрепян от столетницата. Тази многолюдност показва нелицеприятни тенденции – липсата на ясни критерии за личността, която трябва да се бори за „Дондуков“ 2; междуличностно противопоставяне още на ниво номинации; дори „отбиване на номер“, прикрито зад паравана на широка и от нищо несмущавана демократичност.
Надали и най-големите оптимисти на „Позитано“ 20 вярват, че иначе уважавани и способни функционери като Валери Жаблянов и Антон Кутев или пък Румен Овчаров, Георги Гергов и Емилия Масларова, или неразпознаваеми кандидати като Стефан Василев могат да увенчаят социалистическата партия с победа на президентските избори. Неслучайно Стефан Данаилов, когото също искат да вкарат в нежелана от него битка, призова броят на кандидатите да се свие, за да има полза и реална конкуренция.
Това и ще се случи в крайна сметка, но след месец – някъде в навечерието на честванията на Бузлуджа. Целта е пределно ясна – да се печели време в играта на нерви с ГЕРБ кой по-късно ще обяви кандидат-президента си. Както и да се търси изпреварваща информация кой ще е съперникът, за да му се противопостави подходяща лява кандидатура.
Това надлъгване не би излизало вън от правилата, ако в БСП не бяха от най-яростните критици на „бавенето“ от страна на ГЕРБ. Защото други, които критикуваха бавенето, обявиха своите кандидати - „Атака“, Синята коалиция; в стартовия списък се записа и Меглена Кунева. Социалистите на практика възприеха подхода на ГЕРБ и затова вече нямат право да го критикуват.