Според последните данни на Евростат България е първа в Европейския съюз по ръст на заплатите на годишна база за последното тримесечие. В същото време страната ни не се отлепя от дъното по показателя БВП на глава от населението, измерен с индекса на покупателната способност. Казано с други думи, в абсолютна стойност възнагражденията ни се редят на опашката в ЕС. Ако погледнем разполагаемия доход – сме близо 10 пъти по-бедни от западните си партньори. Да не говорим, че в този ръст на възнагражденията не е включена инфлацията, която продължава да яде спестяванията на хората.
Съвсем друга тема е, че кризата накара фирмите да съкращават персонал, като започнаха от най-нискоквалифицираните – т.е. със съкращаването на евтината работна ръка в едно предприятие средната заплата автоматично „порасна“, а това помпа и въпросния ръст, отчетен в най-бедния член на ЕС. Освен това да не забравяме и увеличението на минималните осигурителни прагове по браншове, което вади на светло част от заплатата, която така или иначе се плаща.
Всичко това обяснява цифрите на родната и европейската статистика. Те обаче се разминават драстично с усещането на средностатистическия нашенец и най-вече на портфейла му. Така че няма лошо в това да има ръст на заплатите - той дори трябва да е двуцифрен, за да стигнем в обозримо бъдеще европейския стандарт на живот. Няма как обаче да се случи, след като това, което произвеждаме и разпределяме, е толкова малко и затова скромно си стоим на дъното в ЕС.