За въвеждане на фиксирани крайни цени за всички лекарства в страната и ограничаване на броя на аптеките със законодателни мерки, настояват от Националната аптечна камара. И още - да се преустанови ценовата конкуренция между фармацевтите, а общините да субсидират работата на нощните аптеки.
В някои европейски страни има такова изискване, но у нас то звучи малко странно. Ако досега някой не е разбрал, защо лекарствата в България понякога са в пъти по-скъпи, отколкото в други европейски страни – обяснението е очевидно. Редно е също така аптекарите да бъдат попитани, каква е разликата между картелни споразумения и пазар с фиксирани крайни цени и дали всъщност не искат да имат гарантирано висока и фиксирана печалба. Защото на пръв поглед разликата е точно никаква с изключение на това, че картелните споразумения са незаконни, а фиксираните крайни цени ще бъдат узаконени, ако това предложение се приеме.
Какъв трябва да е един предприемач – макар и фармацевт – за да настоява в селища с по-малко от 10 000 жители да има само по една аптека? Къде отива конкуренцията и къде правото на свободен избор? Къде е смисълът и кое е водещото начало – правата на потребителите или интересите на собствениците?
На тези въпроси трябва да се отговори, защото наистина в Германия и Франция има фиксирани цени, но там действат други системи, които не натоварват здравноосигурените пациенти с високи разходи, както у нас. Добре е, когато браншовиците правят предложения, да отчитат и спецификата на страната.