Омбудсманът Константин Пенчев призова вчера за общи усилия за интеграция на ромите у нас.
Най-вероятно обаче и неговият глас ще остане нечут. Така, както става вече над 10 години, когато някой заговори за интеграция на тази малцинствена общност в страната. Истината е, че Пенчев обясни как може да се реши проблемът с възможно най-простичките думи: необходима е здрава централна власт.
Българинът по природа не е ксенофобски настроен. И това не е заслуга на политиците, а е въпрос на народопсихология. Въпреки тази положителна национална черта обаче, трябва да признаем, че и обществото ни, и управляващите (независимо към кой политически цвят принадлежат) не са узрели да проумеят какво всъщност се крие зад понятието „ромска интеграция“. А всъщност става дума за общочовешки ценности, към които всеки се стреми – достъп до добро образование, до качествено здравеопазване, до възможности за професионална и житейска реализация.
Само когато хората заживеят наистина добре, без грижата за елементарни социално-битови проблеми, ще видим интеграцията и на практика. Очевидно е, че от досегашните шумни форуми и дискусии полза няма, а самите ромски лидери признават, че парите по различните програми за тяхната общност често попадат в недобросъвестни ръце. Затова решението за ромската интеграция е едно – не работа „на парче“, а реална политика, която да осигури достъп до образование и здравни услуги.