И вчера парламентът приключи работа за два часа поради изчерпване на дневния ред на седмицата. Оказа се, че за два дни на народните представители им се събират числом и словом седем часа работа.
Подобен работен режим звучи като мечта за всеки неработохолик, но не изглежда никак добре в очите на избирателите, които се явяват преките работодатели на народните избраници, които не могат да се организират така, че да работят равномерно натоварени.
Какво се получава на практика? Има дни, в които си отиват преди почивката в 11 часа, защото няма какво да работят. И същевременно преди национални празници им стана практика да се организират да работят ударно и в извънработно време, и в почивни дни. За качеството на законопроектите, приети по тази система, не е необходимо да се произнасяме, защото то очевидно не е добро. Свидетелства са десетките поправки, които търпят нормативните ни актове.
Затова по-разумно е така да си правят законодателната програма, че работата им да е качествена. Което пък гарантира, че гражданите ще им имат доверие и че при едни бъдещи избори няма да се отчаят от хората, за които са гласували преди това.