Без ясна концепция и програма за бъдещия задължителен час по "религии и добродетели" в училище Министерството на образованието и науката (МОН) организира дискусия по темата.
Концепцията на алтернативната програма за обучението ще бъде публикувана до 8 май, каза министърът на образованието Красимир Вълчев при откриването на форума в четвъртък.
Той не уточни за кои класове ще е програмата. Амбицията на МОН е новият предмет да бъде въведен постъпателно, първо за 1. клас - най-късно през учебната 2026/27 г. По думите на Вълчев дотогава има време да се обучат началните учители. Не стана ясно кой, кога и как ще ги обучава.
"Децата ни учат за Зевс (...), защо да не могат да го правят и за Исус", каза министърът на образованието.
"Ние не предлагаме задължителен час по религия, това ще бъде много повече час по етично възпитание, час по възпитание в добро", добави той.
На форума присъстваха над 100 участници, които представиха гледните си точки по темата. Сред присъстващите са патриарх Даниил, главният мюфтия Мустафа Хаджи, депутати, ректори, университетски преподаватели, учители, училищни директори, родители, неправителствени организации и други.
Кой подкрепя задължителен час по религия
Традиционно "за" религията се изказа патриархът, като припомни, че това е желание и молба на Светия синод към всички правителства от началото на прехода до днес. Даниил благодари лично на Вълчев "за добрата воля и решимостта за въвеждане на предмета".
Патриарх Даниил, 24 април 2025 г.
За задължителната религия в училище е и главният мюфтия.
Председателят на парламентарната комисия по образованието Андрей Чорбанов (ИТН) изрази задоволството си от началото на тази дискусия и добави, че самият той става "все по-консервативен" с годините.
"Съгласно моите убеждения изразявам абсолютна категорична подкрепа [за въвеждането на предмета религия]", каза конституционният съдия Атанас Семов.
Обществени нагласи и европейски опит
На форума социолози представиха проучвания на нагласите по въпроса за задължителното изучаване на религията. Близо 60% от българите подкрепят идеята, показва проведено в първата половина на март изследване на агенция "Тренд".
Социологът Първан Симеонов каза, че проведен от него сондаж в началото на март показва подобни нагласи, но скорошно проучване на общественото мнение обръща резултата. "Предварителните данни показват, че обществото е резервирано към идеята да разделяме учениците. Когато питаме за ислям, преобладава неодобрение. Когато питаме за общ предмет, свързан с добродетели, като че ли имаме одобрение", каза той.
От европейските страни единствено в Швеция религията се изучава като задължителен предмет, но неконфесионална, т.е. тя се изучава на научна, а не на верска база. Това каза адв. Ангел Бузалов, направил проучване за европейския опит в изучаването на религията.
"Тежко" разделение на децата
Депутатката Елисавета Белобрадова (ПП-ДБ) откри липса на "основните добродетели - трудолюбие и свобода" в списък, предоставен ѝ в отговор на неин въпрос към образователния министър. Тя попита как се обучават деца на добродетели от учители, у които потенциално тези добродетели могат да липсват.
Бившият министър на образованието Николай Денков изрази опасение, че в толкова кратък срок учителите не могат да бъдат обучени.
Той каза още, че може да се стигне до етническо напрежение в смесените райони като Шумен и Кърджали, където децата в клас ще трябва да бъдат разделени според религията. "Това ще доведе до много по-тежко разделение от това, което сме успели да успокоим до момента", каза той.
Денков обърна внимание и на опасността от сблъсък между религията и науката - особено за по-малките деца.
Готовност да обучава учители по религия изрази деканът на богословския факултет във Великотърновския университет Магдалена Легкоступ.
От името на останалите религии в България - католици, протестанти, евреи и арменци, говори Роберт Джераси. Той отбеляза като проблем липсата на готовност да се преподава този предмет от 15 септември - липса на педагогически специалисти, неясен статут на учебните материали, стратегия и мониторинг.
Против задължителната религия
Децата са претоварени с учебен материал, а МОН планира да ги натовари с още един предмет. Това каза директорът на неправителствената организация Национална мрежа за децата (НМД) Георги Богданов. Той връчи на Вълчев списък с над 200 въпроса, събрани от над 130-те организации, които обединява НМД.
На същото мнение е и философът Ирина Манушева, авторка на петицията против въвеждането на религията като задължителен учебен предмет. "Всичките неясноти трябваше да бъдат изяснени още преди да се обявява, че този предмет ще бъде въведен", каза тя.
Манушева обърна внимание на факта, че няма отговор от МОН на съществени въпроси като: какво ще съдържа този предмет, по какви програми ще се преподава, кой ще го преподава.
Според социолога и преподавател в СУ Румяна Коларова основното изискване за въвеждането на тази дисциплина е преподавателите да имат педагогическа правоспособност.
"Не мисля, че има срив на ценности", каза тя. "Религия и наука, религия и либерализъм са неразривно свързани, защото става дума за едни и същи ценности. По такъв начин трябва да се подхожда".
