Удоволствията на ежедневието за съжаление често са нездравословни. Няколко чаши вино вечер, цигара след секс, мазна порция пържени картофки като храна за душата…

Ако питате правителствата на много страни от ЕС, най-добре би било жителите им да се откажат от тези пороци. Данъците, забраните, предупрежденията и другите регулаторни мерки имат за цел да направят консумацията на вредни вещества неприемлива за гражданите.

Така начело на списъка на т. нар. „държави бавачки" (Nanny States, т.е. такива с най-много и най-строги регулации) е Турция. На второ и трето място се нареждат Норвегия и Литва, показва резултатът от Nanny State Index за 2023 (NSI) на Institute of Economic Affairs (IEA). Пазарно-либералният британски институт сравнява степента, в която всички 28 държави от ЕС регулират консумацията на алкохол, цигари, електронни цигари, бързи храни и безалкохолни напитки, като прави това на всеки две години в сътрудничество с сдружението от анализаторски центрове Epicenter (European Policy Information Center). 

Германия оглавява класацията като най-свободната страна в Европа по отношение на ограниченията върху алкохола, вредните храни и напитки и тютюневите изделия. Чехия и Италия допълват челната тройка на страните, който в най-малка степен ограничават начина на живот на своите граждани. България също попада сред страните с по-либерален подход, макар по отношение на тютюневите изделия да се прилагат строги ограничения. 

Индексът има стойности от 0 до 100 пункта, като колкото по-висок е резултатът на дадена държава, толкова по-затегнати са ограниченията в нея. Той има три категории с равна тежест при формирането му – алкохол, храни и напитки и никотин. Добавянето на различни ограничения в дадена категория увеличава резултата на съответната държава, като примери са специални акцизи, ограничения в рекламата, забрана за употреба на определени места, забрана за открито излагане в магазини, по-високи минимални допустими възрасти за употреба, специални опаковки и други.

Тези политики имат редица негативи като по-високи разходи за потребителите, ограничен избор, потисната конкуренция и иновации, излишно натоварване и разрастване на административния апарат и по-висока нелегална търговия. Въпреки изброените негативи подобен тип политики се налагат в преследване на здравни и бюджетни цели. Индексът за 2023 г. нагледно показва, че макар тенденцията в Европа да е за затягане на контрола и разрастване на този тип политики, тяхната ефективност често е ниска, а ясна връзка между ограниченията и забраните и по-дългата продължителност на живота няма. 

Къде е България

България се нарежда по-скоро към по-либералните държави, като стойността на индексът у нас е 16,8 пункта. Регулациите в България са сравнително леки по отношение на алкохола (ниски акцизи, сравнително леки ограничения при рекламирането), както и вредните храни и напитки (за разлика от много страни у нас няма акциз върху стоките с голямо количество захар). България все още е сравнително либерална и към електронните цигари, макар през 2023 г. да влезе в сила нов акциз върху електронните цигари, съдържащи никотин. Най-строги са ограниченията при тютюнопушенето, където сме далеч по-напред в класацията – забраната за пушене на публични места е сред най-строгите в Европа, акцизите върху цигарите са вторите най-високи спрямо доходите, а ограниченията при рекламирането също са силно затегнати. И въпреки че трансграничните продажби вече са забранени, електронните цигари могат да се купуват и продават свободно в страната. 

Акцизите върху бирата и спиртните напитки са сравнително ниски, а за виното няма мито. Има малко ограничения върху рекламата на бира и вино, но рекламата на спиртни напитки е забранена по телевизията и радиото, освен в силно регулирана форма след 22:00 ч. 

Регулациите за тютюневите изделия са много строги. В България има малко изключения от забраната за реклама на тютюневи изделия, а продажбата на цигари от автомати (вендинг машини, б.ред.) е забранена. Въпреки че законодателството на ЕС вече забранява продажбата на цигари в опаковки, по-малки от 20, на незаконния пазар могат да се купят и по-малки количества. 

Акцизите върху тютюневите изделия в България са най-ниските в ЕС в парично изражение, но са на второ място след Румъния, след като бъдат коригирани спрямо доходите. Не съществуват ограничаващи „закони бавачки“ върху храните и безалкохолните напитки, няма данък върху суровините за вайп и данък върху сладките напитки. През 2015 г. се говореше за това България да въведе данъци върху „вредните храни" и енергийните напитки, но Министерството на финансите се противопостави на идеята и тя пропадна.

Данните за 2023 г. 

Данните за нивата на индекса през 2023 г. показват тенденция на затягане на ограниченията с много редки и изолирани примери за облекчена консумация в някои страни (като Норвегия, която отмени наскоро данъка върху храни и напитки с високо съдържание на захар).

Така например, броят на държавите с акцизи върху напитките със захар се е удвоил (от 5 на 10) между 2017 и 2023 г. Наблюдава се удвояване (от 8 на 15) на страните, допълнително облагащи течността за електронни цигари. В Турция и Норвегия никотиновите електронни цигари са изцяло забранени. В редица страни в последните години са се появили нови ограничения върху консумацията на алкохол – например в Ирландия, Шотландия и Уелс са въведени минимални цени, а в Литва минималната възраст за консумация бе вдигната на 20 години през 2022 г. 

Акцизите върху бирата и спиртните напитки в България са сравнително ниски. Снимка: Bloomberg

Индексът се представя на всеки две години и се изготвя от Института за икономически изследвания в Лондон в сътрудничество с местни партньори от европейските страни. За България партньор на изданието е Институтът за пазарна икономика (ИПИ).  

Бенчмаркът се състои от три категории, които имат еднакво тегло от 33,3% –  алкохол, никотин и храни, като всяка категория има различни критерии. Никотиновата категория е разделена поравно между тютюневите изделия и електронните цигари. Индексът анализира само политики, които имат негативен ефект върху потребителите, като различните политики имат различна тежест според значението им за потреблението.