Начело на културата е три години - от 1986 г. до промените през 1989 г., но мандатът му още се помни

Той е човекът, почитан от поколения актьори, музиканти, художници, творци. Човекът, който неизменно присъства на концертит в зала "България", на почти всяка театрална премиера в София, на откриване на изложби, скромно, без да се натрапва.

Георги Йорданов - вечният министър на културата, навърши 89 години. Роден е на 29 май 1934 г. в Твърдица, Новозагорско.

Формално начело на културата е три години - от 1986 г. до промените през 1989 г., но мандатът му още се помни. Днес малцина помнят, че имаше време, когато някои министерства бяха ликвидирани, а на тяхно място създадени "съвети". И затова постът му първо се наричаше "председател на Съвета за духовно развитие към Министерския съвет", но после, след като реформата със "съветите" бе отхвърлена, стана министър.

80-те години на ХХ век, това бяха времената, когато се организираха грандиозните чествания за 1300-годишнината на българската държава, построи се НДК, направени са повечето от "златните" български филми, написани са хитове, които се пеят и днес. И зад всичко това е била грижата на държавата, за която днес много творци си спомнят с благодарност и носталгия.

Промените слагат край на управленската кариера на Георги Йорданов и го "пенсионират" на 55 години.

Десетилетия по-късно обаче актьори, които дори не са били родени по "негово" време казват, че за тях той е олицетворението на този пост. С вниманието и уважението, което винаги е показвал към творчеството им. С присъствието си на културни събития.

А Георги Йорданов всъщност не е от тяхната среда - нито по образование (той е юрист), нито по месторабота.

Биографията му е като на мнозина амбициозни партийни кадри от онова време. Кариерата му тръгва от родната Твърдица и Сливен, където е секретар на Градския комитет на ДКМС (младежката организация на комунистическата партия). После е завеждащ отдел „Пропаганда и агитация“ в Окръжен комитет на БКП (1960 – 1962), секретар на ГК на БКП (1962 – 1965), секретар на ОК (1965 – 1967), първи секретар на ОК на БКП (1967 – 1971). През 1966 г. е избран за кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1971 г. става и пълноправен член. Така по стълбата на партийната йерархия стига до поста първи секретар на Градския комитет на БКП в София, който заема от 1971 до 1979 г.

Член на БКП от 1956 г. Георги Йорданов е заместник-председател на Министерския съвет от 29 април 1979 до 19 август 1987 г. и от 4 юли до 18 декември 1989 г., председател е на Съвета за духовно развитие при МС (от 1986) в правителството на Георги Атанасов, министър на културата, науката и просветата в правителството на Георги Атанасов от 19 август 1987 до 4 юли 1989 г., кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП от 1979 до декември 1989 г. Днес е последният останал жив от това живково политбюро.

Георги Йорданов последователно е народен представител в парламентите от 1971 до 1990 г.

След промените от 1989 г., на 1 април 1990 г. е изключен от БКП като един от най-близките на Тодор Живков, но по-късно членството му в БСП е възстановено.

През 1992 г. е привлечен като обвиняем по дело номер 3 - за помощта, оказвана на "братски" пратии в страни от Третия свят. Тези политически съдебни процеси се оказват фарс и обвиненията са снети, а делото е прекратено през 2000 г. Привлечен е и през 1992 г. за свидетел по делото срещу зетя на Тодор Живков - Иван Славков, което е прекратено през 1996 г., а Славков – оправдан.

Георги Йорданов е награден два пъти с най-високия орден на социалистическа България - „Георги Димитров“, и веднъж с орден „13 века България“.

Казват, че Георги Йорданов не отбелязал последния си рожден ден, защото по същото време миналата година го напуска съпругата му Мария - ученическата му любов, с която толкова години живее в хармония и сговор.

През всичките години след 1989 г. той се държи скромно - не дава интервюта, не изтъква заслуги, не раздава оценки. Но написа трилогията "Притаени мигове", в която разказа за политическите събития, в които е непосредствен участник. Постъпка на истински интелектуалец, човек на словото и делото, какъвто беше и остана.

"Георги Йорданов е между малцината политически личности, които във вихрите на социалните разломи и трансформации не загубиха своите нравствени качества и самоуважение, не се прегънаха под натиска на конформистката политическа конюнктура и не само не предадоха идеите си, но и продължиха да ги отстояват със завидно постоянство и упорство. Огромният опит и впечатления, както и лични приятелства и контакти с най-ярки български учени, творци, дейци на спорта, икономисти, общественици и пр. позволиха на Георги Йорданов да издаде през последните години три книги под общия надслов „Притаени мигове“", казва за него издателят Иван Гранитски. 

Книгата „Притаени мигове“ ни убеждава с какво постоянство Георги Йорданов години наред подчинява своята воля на борбата за отстояването на националната и социалната идея.

За него Отечеството не е празен звук. Георги Йорданов е искрен родолюбец по вътрешни подтици, които идват с нашепването на многовековната родова памет. Животворното национално чувство е това, което го зарежда с постоянна енергия и прави духа му млад и борбен. А това се отразява и на езика на книгата – пластичен, богат на метафори и сравнения, боравещ с великолепното лексикално многообразие на българския език…