Според официални данни, описвани и анализирани от всекидневника “Посредник” в не една публикация, Плевен е сред градовете, даващи най-висок прираст към София.
Нивото на заплащане в града е под средното у нас, той е обявен през 2013 г. за град с най-намаляващия по население (виж тук). Всеки втори случайно дочут разговор по пешеходната зона е за това как някой заминава – за Испания, Гърция, Щатите, разказва Иванка Ватева, главен редактор на вече закритото през март печатно издание. “A всеки първи разговор е за пари”, добавя тя.
Всеки месец тук затварят средно по три магазина, а липсата на магистрала и на качествени пътища също допринася за изолацията на Плевен и региона. Настоящият кмет, проф. Димитър Стойков често посочва големите суми, дошли в града по линия на европейски проекти, но безработицата, при това официална, остава на същите нива, подчертава Ватева. Според убежденията й истинската журналистика се прави от граждани. Затова и не спестява подробности за живота в града.
За последните няколко години в Плевен са затворени две телевизии, два вестника и две радиа (в оставащо радио работи само един човек). Сред тях е излизалият над 23 години в. „Посредник”, чийто последен брой се обръща към читателите: „Сбогом и бъдете свободни”. Въпреки икономическите трудности вестникът никога не си e позволявал компромис с качеството и независимостта - „Както се практикува в нормалния свят!”, обяснява Ватева.
В добрите времена екипът на вестника от журналисти, предпечат, рекламни специалисти и печатари наброява 27 души. Със задълбочаване на кризата и намаляване на обема работа се налагат съкращения. Преди закриването му в редакцията и печатницата работят 10 души.
„Голям проблем за съществуването на всички вестници в Плевен, включително „Посредник”, е и тежката демографска ситуация - градът се топи с изключително бързи темпове и няма изгледи това да се промени.”, коментира Ватева, която помага и за гледането на трите си внучки в Плевен.
Според нея кризата, освен като спад в прихода от реклами, се отрази и на покупателната възможност на хората. Разпространението, “монополизирано в последните години”, заедно с кризата и упадъка на социалния живот в Плевен, също има решаващо действие за края на медията.
Край след 4308 броя
“През годините сме задавали посоката на местната политика, заставали сме зад каузи и прояви, поощрявали сме добри дела. Сочили сме грешки и пропуски на общинската власт в Плевен и областта, давали сме идеи. Главната посока на усилията ни винаги е била за провокиране на по-висока гражданска активност”, разказва Ватева.
Според нея не е тайна, че бившият дългогодишен кмет на Плевен Найден Зеленогорски, през част от втория и през целия си трети кметски мандат е в “окопна война с “Посредник”. Силата на медията е в това да информира за местните новини и проблеми.
“Преди време Зеленогорски реши да даде пресконференция с измислен повод – за едно от пътуванията му до Брюксел, тоест за ланския сняг, само за да информира колегията, че общината е спечелила дело срещу издателя на вестник “Посредник” - по наша жалба за обществена поръчка. Завоалирано или директно, той неведнъж е упреквал редакцията и лично мен в нанасяне на вреди на местната администрация. Например по темата за вече несъществуващата общинска фирма “Автобусни превози”. Предложения и крепен от него управител я доведе до фалит, а работещите не получаваха заплати с месеци, но при среща с тях кметът им каза, че на тяхно място щял да си намери друга работа. Нашата “вина” бе, че сме осветлили проблемите, заради интереса на една от големите транспортни фирми, доставила автобуси на плевенския превозвач. Истината е, че никой политик не обича медиите, които вършат работа, а тя е да бъдат “кучета пазачи” на обществото. Ние сме зависими само от читателите си. Уви, подкрепата им, в чисто финансово изражение, не бе достатъчна, за да продължим”, заключава Ватева.
Плевенският германски вестник
Водени от ръста в интереса към „Посредник”, в началото на 2001 г. Вътева и съпругът й решават да създадат всекидневник от тогавашния си вестник основно за обяви и реклами и се подготвят старателно. Вестниците в Германия са еталон за редакцията, която държи да има и свой предпечат. Затова преценяват, че за да направят истински ежедневен вестник, а не просто вестник, излизащ всеки ден, най-добре ще е да имат собствена печатница. Целта е по западни стандарти вестникът да може да затваря около 20 часа, с възможност, при важни събития като избори, да държи една или повече страници дори до полунощ”. Естествен изглежда и преход към пълноцветно издание, затова и през 2007 г. купуват нова вестникарска машина, даваща възможност за голям по обем вестник с много цветни страници и с рядко срещания за България берлинер формат – с 20% по-голям от познатия таблоид. Инвестицията, направена с банков кредит, обаче се оказва рискова. Само година и половина след откриването на собствена печатница и модерна машина, кризата се стоварва със страшна сила.
„Спомням си как преди години, на един медиен семинар се чуха гласове, включително от колеги от регионални вестници, че ни трябва Закон за печата. Бурно се възпротивих. Не може свободата на изразяване да се облече в закон. И без такъв закон има десетки дела, че и безумни присъди за клевета срещу журналисти. И ние бяхме съдени от местен адвокат, почувствал се обиден, че сме използвали синонима “юрист” по негов адрес. Обидно, наистина. Същевременно почти не се сещам за случай някой реално оклеветен и омерзен от писания в жълтите издания да ги е осъдил. Но да си мислим, че пазарът ще сложи нещата на местата им е голяма заблуда. Този механизъм действаше преди 20 години – пазарът бе млад и гладен, преди 15 години – когато беше разработен и относително честен, допреди 7 години – по-скоро по инерция. Но от 3-4 години изобщо не работи. По една много проста причина – няма пазар”, разказва Ватева.
Хиляди ни харесват, но
само стотици ни купуват,
при това не редовно, признава тя.
В дните, след като изданието обявява закриването си, в редакцията непрекъснато се обаждат с думи като: “Какво ще правим сега?”. Друг читател споделя на редакционния телефон, че живее с вестника от 20 години.
Малко вероятно е да се намери вариант, при който печатното издание да възкръсне. Екипът обаче съществува онлайн – на Posredniknews.com - най-вече заради очакванията на читателите си (б.а. вестникът е един от първите, сдобили се със сайт през 2001 г). Същевременно градът остава без голям всекидневник освен другият подобен - „Посоки”. Всички са донякъде учудени, че и последният продължава да излиза, все още крепейки се. От него се продават по няколко броя на пункт.
„А междувременно и пунктове не останаха”, допълва Ватева.
.jpg)
