Металите вървят нагоре
Цените на златото тръгнаха нагоре заради спекулациите, че американският Федерален резерв може да понижи лихвените проценти, коментира агенция „Блумбърг“. Това може да обезцени долара и цената на горивата, като засили търсенето към благородните метали злато и сребро.
Цените на златото тръгнаха нагоре заради спекулациите, че американският Федерален резерв може да понижи лихвените проценти, коментира агенция „Блумбърг“. Това може да обезцени долара и цената на горивата, като засили търсенето към благородните метали злато и сребро.
„По-слабият долар помага на златото да поддържа цени над 800 долара“, обясни Джеймс Мур, анализатор по благородни метали, който цитира доклад на TheBullionDesk.com. „Слабостта на американската валута, високите разходи за електричество и притесненията в кредитния сектор създават добри условия златото да продължи да привлича инвеститорския интерес“, добави Мур.
Златото с бърза доставка се е покачило с 3,07 долара, или 0,3%, до 806,95 долара за унция вчера сутринта на Лондонската стокова борса.
Среброто също повиши цената си с 4 цента, или 0,3%, до 14,45 долара за унция.
„Може да се използва краткотрайният поход на благородния метал нагоре, който се изразява в американски долари, за да се извлекат изгоди от успокоенията за кредитите във финансовия сектор“, смята анализаторът на „Голдмън Сакс“ Джим О'Нийл.
Цената на златото в Лондон бе 807,25 долара за тройунция - повишение спрямо 797,20 долара за тройунция в сряда. В Цюрих златото се търгуваше за 803,45 долара за тройунция повишение спрямо 800,60 долара за тройунция в края на търговията в сряда.
Медта също повиши цената си за втори пореден ден на Лондонската борса за метали. Това се дължи на оптимизма, че икономическият растеж на САЩ няма да се забави и да намали търсенето на индустриални метали.
„Големият скок в цените на медта ще бъде на гърба на стоковите пазари“ смята Стивън Бригс, анализатор на „Сосиете Женерал“. Медта с доставка до три месеца се повиши с 185 долара, или 2,8%, до 6 900 долара за тон. Годишният ръст в цените на медта е най-ниският за последните 5 години заради спекулациите, че за сривът на имотния пазар в САЩ може да се прехвърли и в други икономики. Северноамериканската страна е вторият по големина потребител на индустриални метали след Китай. Американското потребление на алуминий е 18% от световното търсене, докато това на медта - 12 %.