Зорница Латева Николета Стойчева Заплатите на жените в България са с 24% по-ниски от тези на мъжете. Причината е феминизирането на сектора на услугите, администрацията и образованието, които традиционно са по-незаплатени от други сфери. Това показват данни от изследване по проекта "Джендър - бюджетиране на практика". „Мъжете, които работят в тези сектори са малко и обикновено заемат високи постове“, обясни ръководителят на проекта Лилия Абаджиева. Затова трябва да се прилага политика на премахване на сегрегацията при заемането на високи постове от жени. Освен това трябва да се насърчават мъжете да работят в тези сектори и на по-непримамливи длъжности. Абаджиева посочи, че една от основните политики, които имат за цел равенството на половете, е съчетаването на семейния и професионалния живот. Това е един от бичовете на съвремието и много представителки на нежния пол са принудени да избират между кариерата си и отглеждането на деца например. „Жените изостават и в сектора на предприемачеството. Едва 1/3 от бизнесмените у нас са от нежния пол. Работата им се затруднява от патриархалните нагласи на обществото“, уточни Абаджиева. „Пример за неравнопоставеност на половете е участието на жените в местната власт“, каза още ръководителката на проекта. Едва 9% от кметовете, избрани на изборите през 2003 г., са представители на нежния пол. Жените общински съветници пък са били 23%. Абаджиева прогнозира, че съотношението мъже– жени при кметовете и общинарите, избрани с този вот, ще е почти същото. А според световните стандарти, за да може една група да оказва влияние в процесите на вземане на решения, трябва да има поне 30% участие. „Коефициентът на заетост на жените у нас е 57,7%. Но според Лисабонската стратегия до 2010 г. в европейските страни той трябва да достигне 60 на сто“, каза пък съветникът на социалния министър Емилия Масларова Лазар Лазаров. Той уточни, че в Националния план за действие по заетостта е предвидено заетостта сред жените у нас да достигне 59,2% до 2009 г.