Родните евродепутати се тупаха в гърдите, че успешно са се преборили за ново съюзно законодателство в сферата на потребителските стоки, чрез което да предотвратят т.нар. „двоен стандарт“ на храните между източната и западната част от континента. Дали това е фалшива новина, дали е просто политическо позьорство - остава тема на отворен дебат.

В същото време едно прессъобщение от хърватската централна банка потвърди нещо, говорещо се под сурдинка поне от лятото 2018 г.  - че управлението на еврозоната третира България по стандарти, в значителна степен различни от тези, прилагани при работата с всички останали страни от ЕС. Стандарти, които заместник-гуверньорът на Чешката национална банка Моймир Хампл нарече „унизителни“.  Да припомним неговите думи:

„Преговорите за присъединяване на България към зоната на единната валута приключиха с „доброволното“ съгласие от страната, поне на хартия, с унизителен списък с условия, които ще я задължат наред с други държави, които ще приемат еврото в бъдеще, да поеме голям дял от разходите за еврозоната, преди да знае кога и дори дали ще бъде приета в блока. Нито едно правителство с поне малко достойнство не би могло да приеме тези условия“. 

В този контекст е полезно да си припомним думите на нашия финансов министър и на гуверньора на БНБ в същото това злощастно писмо от 29 юни 2018 г., там те казват, че: „ през последните 20 г. в България има фискална стабилност и устойчивост с обществени дефицити и дългови нива значително под границите на Маастрихските критерии6 през почти 90% от периода. Бюджетни излишъци са отчетени през почти половината период и публичният ни дълг (под 25% от БВП) е третият най-нисък в ЕС“.

Добре е и да се запитаме защо така единодушно, без дебат, без дори сериозен публичен разговор, сме решили да захвърлим стабилността, осигурена ни от най-успешната стопанска реформа в България – валутния борд – за да я заменим с еврозоната на двойните стандарти, в която изпълняващите критериите са унижавани, а за другите, които покриват критериите само и единствено с манипулация, се правят специални интерпретации. И целият този процес е поставен в пълна тъмнина и у нас, и на европейско ниво – далеч от очите на т.нар. суверен – българския гражданин.

*Автор на анализа е Стоян Панчев, управляващ директор на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП). Материалът се публикува за първи път в Investor.bg.

Чешкият централен банкер има предвид писмото от министъра на финансите Владислав Горанов и гуверньора на Българска народна банка Димитър Радев от 29 юни 2018 г., с което България сигнализира официално своето желание за „близко сътрудничество“ с Европейската централна банка (ЕЦБ) – или, с други думи, намерението си, ако и бъде позволено, да поеме по пътя към ERM II. С него, за разлика от цялата история на еврозоната, специални допълнителни изисквания си поставя самата страна кандидат член, без това да е част от официалните правила.  Думата „доброволно“  в кавички се отнася към неофициалната информация, че нашето правителство е било притиснато от своите партньори в еврозоната да поиска тези допълнителни условия.

За да неутрализира проблема, на 12 юли 2018 г. еврогрупата (финансовите министри на страните от еврозоната) завършва своето изявление по повод писмото на българската страна със следното изречение: „В бъдеще очакваме да следваме същия подход за страни членки, които искат да се присъединят към ERM II, в съответствие с принципа за еднакво третиране“. С други думи, всяка следваща страна кандидат-член на ERM II и еврозоната ще минава през разширена процедура с допълнителни условия, както България.

Тук стигаме до информацията от 27 май 2019 г., качена на страницата на Хърватската народна банка, където от официалното прес съобщение разбираме, че най-новата членка на Европейския съюз е заявила официално желанието си за близко сътрудничество с ЕЦБ.  Какво липсва в текста – каквито е и да било допълнителни условия, били те унизителни или не.  Обратно на заявеното от еврогрупата, за другите страни членки, искащи да се присъединят към еврозоната, няма (успешен) натиск и съответно нови критерии.
Макар и тя да е прикрита от очите на широката публика, еврозоната има дълга история на заобикаляне, променя и неспазване на собствените си правила. Още при създаването на паричния съюз много от потенциалните страни членки са твърде далеч от изпълнението на така важните Маастрихстки критерии (или критериите за конвергенция), на теория гарантиращи стабилността на цялата еврозона и задължително (поне на теория) условие за влизане в еврозоната. За да могат да се свържат с обща валута, европейските лидери минават през сериозно количество създаване и прилагане на двойни стандарти.

Например през 1997 г. Франция не може да покрие критерия за 3,0% бюджетен дефицит и съответно не може да приеме еврото – за да се реши проблема,  държавната Франс Телеком прави плащане към хазната, което сваля дефицита за година, като за сметка на това държавата поема задължението да изплаща пенсионните обещания на компанията напред във времето.  Случаят с друга страна, която като нас изпитва трудности с корупцията – Италия - е подобен на френския. 

Тъй като Маастрихските критерии постулират таван на държавния дълг от 60% от БВП, много страни не могат да покрият това изискване, което налага „смекчаване“ на стандартите  - след намеса на тогавашния германски канцлер Хелмут Кол за страната от Апенините е достатъчно само да покаже намаляване на своя дълг (тогава с размер 120% от БВП). И тя е вътре. Днес дългът на Италия е 130% от БВП, намаляването „изненандващо“ все още не се е случило.

Короната в двойните стандарти на еврозоната е нашата южна съседка – Гърция, която, според статистически одит от 2004 г., е подавала фалшифицирани данни към Евростат, успявайки по този начин да отговори на изискванията за дефицит. При присъединяването си през 2000-2001 г.  нейният дълг е бил 90% от БВП, днес той е 180% - три пъти над входния критерий, който така и не е покрит. Гърците всъщност не са и имали повод да се притесняват за такива дребнотемия като правила, още при преговорите за присъединяване холандският финансов министър Герит Залм ги уверява, че критериите „могат да се интерпретират, при определени обстоятелства“ (Историята е подробно разказана от бившия заместник-директор на МВФ по Европейските въпроси Ашока Моди в книгата му Ashoka, Mody (2018). EuroTragedy: A Drama in Nine Acts, б. авт.).

По статията работи: Екип на Investor.bg