През миналата година банковата система спечели повече от лихви, но направи повече разходи за персонал в сравнение с 2017 г.

През първата половина на 2019 г. лихвените проценти по новодоговорени срочни депозити и кредити ще се запазят на достигнатите ниски равнища. Вътрешните фактори, които ще влияят върху динамиката на лихвените проценти, ще продължат да бъдат високият приток на привлечени средства в банките и конкуренцията в сектора. Основен външен фактор ще бъде лихвеният цикъл в еврозоната.

Това пише в годишния информационен материал на Асоциацията на банките в България (АББ) с основни акценти върху икономиката и банковия сектор на България през 2018 г. В него експертите от направление „Банкова политика и анализи“ на АББ се позовават на данни на тримесечното издание „Икономически преглед“ на БНБ.

В анализа се посочва, че състоянието на икономическата среда е определящо за дейността на банковата система.  Според прогнозите на централната банка през първата половина на 2019 г. депозитите на неправителствения сектор ще продължат да нарастват със сравнително високи темпове в условията на повишена несигурност, произтичаща от външната среда, продължаващо увеличение на доходите от труд и липсата на достатъчно сигурни алтернативи на спестяването в банките.

В БНБ прогнозират, че кредитът за неправителствения сектор ще продължи да нараства, но с по-ниски темпове от отчетените към края на 2018 г. Факторите, които ще стимулират растежа на кредита през прогнозния хоризонт, са предвижданото продължаващо нарастване на вътрешното търсене, както и запазването на сравнително ниски лихвени проценти по кредитите.

Лихви на ниски нива

В АББ изчисляват, че изминалата година се характеризира със задържане на достигнатите ниски нива на средните лихвени проценти по новодоговорените депозити и по-плавен спад на лихвените проценти по кредитите спрямо 2017

г.

Лихвени проценти по депозити

В края на 2018 г. средният лихвен процент по депозитите с договорен матуритет за домакинства в левове се понижава с 3 базисни пункта до 0,21% от 0,24%, колкото бе към края на 2017 г., посочват в АББ.

При депозитите в евро има ръст от 2 базисни пункта до 0,23% от 0,21%. Средният лихвен процент за новодоговорените депозити с договорен матуритет за фирмите спада до 0,06% от 0,09% за депозити в левове и до 0,02% от 0,05% за тези в евро.

Лихвени проценти по кредити

В края на 2018 г. средните лихвени проценти по жилищните кредити се понижават до 3,25% за отпуснатите кредити в левове, в сравнение с 3,63% година по-рано. Средните лихвени проценти по жилищните кредити достигат 3,63% за отпуснатите заеми в евро при 4,09% в края на предходната 2017 г. Средният лихвен процент по потребителските кредити в левове към края на декември 2018 г. се повишава до 9,08% спрямо 8,85% в края 2017 г. Лихвените проценти по потребителските заеми в евро към края на декември 2018 г. се понижават до 3,78% в сравнение с 4,89% година по-рано.

Към края на декември 2018 г. годишният процент на разходите (ГПР), който освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,57% за жилищните кредити в левове и до 3,94% за тези в евро съответно от 4,02% и 4,43% в края на 2017 г. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 11,39% и 4,08% за тези в евро при 11,64% и 5,47%, съответно, в края на миналата година. При отчитане на ефекта от включването на нова отчетна единица в статистическата отчетност нивото на ГПР при потребителските кредити би било по-ниско.

Средният лихвен процент по новоотпуснатите кредити за бизнеса в левове намалява до 3,48%, а по евровите кредити – до 2,91% в сравнение с 4,03% и 3,89%, съответно спрямо края на 2017 г. При фирмените кредити в долари има ръст до 4,26% от 2,74%.

Прираст на банковите активи

Ръстът на активите на банковия сектор през 2018 г. е от 7,9% на годишна база, като те достигат 105,6 млрд. лв. Делът на активите на 25-те банки, опериращи в България, спрямо БВП за 2018 г. нараства до 97,8% от 96,8% през 2017 г. Съотношението се повишава, както заради прираста на активите на банките, така и заради икономическия растеж на българската икономика.

Пазарният дял на петте най-големи банки по размер на активите се увеличава до 59,4% от 55,9%, колкото беше към края 2017 г.

Банките от втора група бележат понижение на пазарния си дял до 37,7% от 41,7% преди година. Активите на клоновете на чуждестранни банки нарастват до 2,9% от 2,4% от общите активи на системата.

От банковата асоциация напомнят, че динамиката на балансовите позиции е повлияна и от включването в агрегираните данни на банковата система на нова единица, а именно – клон на чуждестранна банка, отчитана по-рано като финансова институция.

Към 31 декември 2018 г. делът на кредитите и вземанията от общите активи се повишава до 63,3%, в сравнение с 61% в края на декември 2017 г. Делът на паричните средства се понижава до 19,3% от 19,9%, а този на финансовите инструменти намалява до 12,7% от 14,3% спрямо година по-рано.