Финансовият министър Владислав Горанов е изпратил писмо до президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, в което са приложени и ревизираните варианти на промените в банковото законодателство на България, необходимо за членството на страната в Банковия съюз.

В новия вариант фигурират текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции. Това става ясно от сайта на Министерство на финансите (МФ), където са публикувани писмата и всичко свързано с процедурата по присъединяване към валутно-курсовия механизъм ERM II.

След като тази стъпка е изпълнена, може да се счита, че т.нар. механизъм на тясно сътрудничество с ЕЦБ е на финалната права.

Темата е особено актуална през последните седмици след спорове в публичното пространство, че реално процедурата по кандидатстване дори не е започнала. Това наложи МФ да изпрати писмо до медиите, в което да обясни, че всички стъпки се спазват стриктно и няма „блокаж“ по присъединяването.

В началото на месеца от ведомството на Горанов посочиха, че все още тече съгласувателна процедура относно тясното сътрудничество с националните компетентни институции на участващите държави членки, чиято валута не е евро (ECB/2014/5). Съгласно Решение ECB/2014/5 заявлението на страната ни трябва да съдържа в приложение проект на законодателни текстове, уреждащи ролята на ЕЦБ в националната рамка по надзор на банковите финансови институции, считано от датата на стартиране на тясното сътрудничество.

От писмото на Горанов до Драги от 8 октомври става ясно, че и тази стъпка вече е направена, с важната подробност обаче, че между „стария“ и „новия“ вариант на текстовете за промени в банковото законодателство има сериозни различия. Припомняме, че в края на август МФ публикува вариант на проектозакони, но малко след това те бяха изтеглени. В началото на октомври от ведомството обясниха, че текстовете не са изтеглени, а само изпратени към ЕЦБ за съгласуване. 

Финалните промени в Закона за БНБ и Закона за кредитните институции вече включват задълженията на БНБ да спазва насоките и изискванията на ЕЦБ, включително да налага по-високи капиталови буфери или по-строги мерки за отстраняване на системни рискове, ако от Франкфурт постъпи искане за това.

Както вече многократно сме писали, в Плана за присъединяване към ERM II се посочва, че преди да реши дали България е годна да стане част от Банковия съюз чрез механизма за тясно сътрудничество, ЕЦБ ще проведе преглед на качеството на активите на българските банки. След приключването на стрес тестовете на избрани от ЕЦБ банки (но минимум топ 3 на най-големите в България), от Франкфурт могат да решат да предпишат мерки, които трябва да бъдат изпълнени, ако резултатите не са добри. Сега това е описано и в ревизираните и изпратени до ЕЦБ промени в банковото законодателство. С оглед на това, че влизането в еврозоната преминава през ERM ІІ и Банковия съюз, е хубаво да допълним, че ако България не изпълни предварителните условия, едно от които е свързано с оценката на банковия сектор, датата за приемане на еврото може да се отдалечи във времето.

Иначе, в проектозакона вече има текстове, които изрично задължават българските банки да предоставят на ЕЦБ документи, достъп до счетоводните си регистри и системи, както и писмени или устни обяснения. Според писмото на Горанов до Драги родните кредитни институции ще са длъжни да сътрудничат и на трети лица, посочени от ЕЦБ, ако това се налага.

Относно Плана за присъединяване от справката на сайта на МФ става ясно още, че вече предоставен от Комисията за финансов надзор (КФН) е План за действие за надзора в небанковия финансов сектор. До края на месеца пък се очаква да бъде готова наредбата за начина и реда за оценка на активите и пасивите на фондовете за допълнително пенсионно осигуряване и на пенсионноосигурителното дружество, на стойността на нетните активи на фонда, за изчисляване и обявяване на стойността на един дял и за изискванията към воденето на индивидуалните партиди.

Що се отнася до промените в Закона за кредитните институциина макропруденциални инструменти, позволяващи налагането на системно ниво на изисквания към кредитополучателите, това вече не е част от съгласувателната процедура с ЕЦБ. Тези изменения остават като част от другите поети ангажименти за законови промени, наред със засилването на независимостта на БНБ, които ще бъдат внесени директно в Народното събрание. Според Плана за присъединяване до края на декември 2018 г. те трябва да бъдат приети.

Относно обсъжданата рамка по несъстоятелността до май 2019 г. трябва да бъде разработена пътна карта за изпълнение на препоръките относно рамката по несъстоятелност и за внедряване на модела за събиране и публикуване на данни. До юни пък трябва да приключат обучения на обучители, на синдици и доверени лица. До декември тази година всички законодателни промени трябва да бъдат приети, а нужните наредби към тях до март 2019 г. Проверката на ЕЦБ на качеството на активите пък трябва да е приключила до юни-юли 2019 г.