Над 49% (131 общини) завършват второто тримесечие на 2018 г. без просрочени задължения в бюджета, става ясно от публикуваните данни за касово изпълнение на бюджетите на общините от финансовото министерство.

В сравнение със същия период на миналата година, намаление на просрочените задължения отчитат 38,5% (102 общини), като общият размер на реализираното от тях намаление е приблизително 36,6 млн. лв.

В същото време 44 общини (16,6% от всички) увеличават просрочените си задължения в рамките на една година  с 16,2 млн. лв.

Само пет общини (Генерал Тошево, Ябланица, Разград, Котел, Стралджа) запазват размера на просрочените си задължения без изменение в рамките на последната година.

В делегираните от държавата дейности просрочените задължения са в размер на 3 млн. лв. и съставляват около 2,4% от размера на просрочените задължения в бюджета, отчитат в Министерството на финансите.

Общинският дълг и общинските гаранции към 30 юни са близо 1,348 млрд. лв., като вътрешният дълг е 578,1 млн. лв. (42,9%), а външният –  769,7 млн. лв. (57,1%).

Дългът на Столична община формира 54,1% от общия размер на задълженията.

Просрочените задължения на общините към 30 юни са в размер на 138,2 млн. лв., в т.ч. по бюджета на общините 126,1 млн. лв., като са формирани от 134 общини (50,6% от общия брой общини).

Тенденции във финансовата устойчивост

С най-негативни тенденции по показателите за финансова самостоятелност, финансова устойчивост и инвестиционна активност за второто тримесечие на 2018 г., като се изключат общините, които са със съгласувани планове за финансово оздравяване и/или са определени като общини с финансово затруднение въз основа на данните от годишните отчети за касово изпълнение на бюджетите на общините, оборотните ведомости и информацията от Закона за местните данъци и такси към края на 2017 г., се очертават следните общини:

Ръст на общинския дълг

Спрямо края на миналата година размерът на общинския дълг и общинските гаранции се увеличава с 85,9 млн. лв., което се дължи на намаление на размера на вътрешните заеми с 17,9 млн. лв. и на увеличение на размера на външните заеми с 103,8 млн. лв.

По-малко приходи

Анализът на данните в края на второто тримесечие на 2018 г. спрямо края на 2017 г., както и спрямо същия период на 2017 г., показва, че средният дял на приходите в общите постъпления за страната нараства до 41,95% спрямо 38,39% в края на 2017 г., но остава по-нисък спрямо същия период на миналата година (43,52%).

Приходите превишават разходите за местни дейности към края на второто тримесечие на 2018 г. при 29% от общините (при 77 общини), подобрение спрямо същия период на миналата година (при 70 общини и 26%), докато към края на 2017 г. този резултат се наблюдава само при 9% от всички общини (24 общини).

Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления, по-висок от средния за страната, не се променя значително и в трите разглеждани периода.

Като цяло, приходите на общините са около 40% от общия размер на постъпленията им (приходи и трансфери), като делът на общините с равнище на този показател над средното за страната е 14,3% (около 38 общини).

Намаление на задълженията за разходи

Наличните в края на юни 2018 г. задължения за разходи към годишния размер на разходите на общините достига 3,9% (при 4,8% към 30 юни 2017 г. и 7,2% към 31 декември 2017 г.).

Броят на общините, превишаващи средните нива за страната, е 82 (при 75 за същия период на миналата година и 63 към края на 2017 г.).

Към 30 юни 2018 г. в 20 общини задълженията за разходи към годишния размер на разходите превишава 15% (при 27 общини за същия период на миналата година и също толкова в края на 2017 г.).

Общините с отрицателно бюджетно салдо към края на второто тримесечие са 65 (за сравнение към 30 юни 2017 г. са 70, а към края на миналата година  – 84), като най-голям дефицит се отчита в следните общини:

По-слаба инвестиционна активност

Към края на второто тримесечие при общините се наблюдава по-слаба инвестиционна активност (дял на капиталовите разходи в общите разходи) от 9,7%, сравнено с данните към края на 2017 г., когато средната стойност на този показател за страната е 12,35%.

Спрямо средното равнище на показателя от 7,89%, отчетено към същия период на миналата година се наблюдава подобряване в инвестиционната активност на общините. Броят на общините, които имат дял на капиталовите разходи по-висок от средното равнище за страната в края на второто тримесечие на 2018 г., е 73 при 96 за същия период на миналата година и 120 към края на миналата година. Трябва да се отбележи, че едва осем общини имат ниво на този показател над 30%, докато през биналата година те бяха десет.

Оздравителни планове при индикации за риск

От началото на 2018 г. министърът на финансите не е съгласувал планове за финансово оздравяване на общини, посочват от финансовото ведомство.

Препоръчително е общините да приемат и изпълняват оздравителни планове при наличие не само на три или повече от показателите по Закона за публичните финанси, но и при индикации за достигане на критичните стойности по един или повече от всички наблюдавани показатели. Така те ще преодолеят и елиминират своевременно риска да нарушат фискалните правила, препоръчват от министерството.