Мирослав Иванов Българската народна банка (БНБ) не очаква през следващите месеци на пазара у нас да има осезаемо забавяне на кредитирането, както и рязък скок на лихвите по кредити. Това става ясно от тримесечния доклад - икономически преглед, който банката публикува вчера. Аргумент за очаквания застой в покачването на лихвите експертите на БНБ откриват в силната конкуренция на пазара. „През следващите месеци е възможно да се наблюдава слабо нарастване на лихвените проценти по кредитите в съответствие с увеличението на лихвените нива на паричния пазар и повишението на минималните задължителни резерви от началото на септември. Въпреки че тези фактори ще оказват натиск в посока на увеличаване на лихвените проценти по кредитите, тяхното влияние вероятно ще бъде ограничено от засилената конкуренция в банковата система“, пише в доклада. Въпреки ограничаващата мярка – повишение на минималните резерви, въведена в началото на септември, кредитната активност ще остане висока и годишните темпове на ръст на заемите ще бъдат от порядъка на 45-50%. Акцент в доклада се поставя на резкия скок на корпоративните кредити - от 36 на 57% на годишна база. Данните за увеличението са към края на август, точно преди да влязат в сила рестрикциите. В доклада се отделя внимание и на ръста на жилищните заеми. Те се увеличават със 79.4% на годишна база в края на август и заемат над 40% от общия обем кредити за домакинство. Интересен момент в доклада е статистиката за депозитите. Прави впечатление, че валутните спестявания се увеличават повече, отколкото левовите депозити. Така на практика се потвърждава тенденцията хората у нас да теглят кредити в лева и да спестяват във валута. До голяма степен желанието да се пести във валута може да се отдаде и на рекордната инфлация, която премина 13%. Няма банков депозит, който да може да покрие като доходност инфлация в тези граници. Прогнозата на БНБ за инфлацията е тя да започне да се забавя през последното тримесечие на годината. По отношение покачването на цените очакванията са това да стане с парното и семестриалните такси в университетите. Не се очакват обаче нови повишения на контролираните цени. Изследване Че хората предпочитат да вземат кредити в лева установи и проучване на консултантската компания „Кредит център“. Преди 2 седмици от дружеството отчетоха, че по тяхна статистика превес имат кредитите в лева. Логиката, която тласка кредитоискателя да вземе заеми в лева от компанията определиха така: „Хората смятат, че с влизането на страната ни в еврозоната, левът ще се обезцени и така ще върнат по-малка стойност от заема си.“ Според анализаторите вероятността това да се случи клони към нула. Управляващите на няколко пъти заявяват, че системата на валутен борд и свързания с нея фиксинг лев-евро остава до членството в еврозоната. На форум през септември пък управителят на БНБ Иван Искров обяви, че фиксингът ще се пази до влизането във валутния механизъм ERM II, който е преди самото членство и тества способността на съответната държава членка да държи стабилна националната си валута.