Над 3 млн. долара струва вече едно брокерско място за компания, решила да си запази еднин работен терминал на Wall Street. Като се прибавят и разходите, които има под формата на заплата за самия брокер, то сумата става повече от впечатляваща. За Луис Морган, управляващ директор на хедж фонда „Ейч Джи тректинг“,това не е съвсем така. Той може да се похвали, че спестява разходите си за работна заплата. Морган никога не е разговарял с най-добрия си брокер. Просто защото той е машина. Най-големите приходи на компанията се генерират от компютър, чийто софтуер може да следи хиляди акции едновременно и да реагира светкавично, пише в свой материал за новите тенденции на фондовия пазар Ройтерс. Компанията на Морган е специализирана в реализирането на печалби, използвайки т. нар. статистически арбитраж. Какво представлява явлението? Статистическият арбитраж е ситуация на моментно колебание(аномалия) в цената на акции, които обикновено се търгуват свързано. Улавянето на такъв момент е нещо, което гарантира сериозни печалби за изключително кратко време. „Това не може да се направи ръчно“, категоричен е Морган. За да успее да хване момента, той ползва система за търгуване, която е базирана на алгоритми. Принципът на работа на Морган е част от бърза и неумолима революция, която само за няколко години преобрази финансовите пазари – машините все повече изтласкват човешката мисъл и реакция при търговията на фондовите пазари. Все по-голямото навлизане на търгуване чрез алгоритми променя начина, по който работи Wall Street и създава приходи от милиарди долари. В материал на списание „Алфа“Джеймс Саймънс, бивши професор по математика, се посочва като един от най-добре платените мениджъри на хедж фондове в света за миналата година. Той е успял да заработи 1,7 млрд. долара за една година. Неговата работа обаче коства труда на много други брокери, които са останали назад, съревновайки се с машините, програмирани от професора. Прогнозите на някои анализатори са почти апокалиптични - броят на брокерите ще намалее с 90% до 2015 г. Още по-смущаващото за тези енергични хора с перфектно икономическо образование е, че пазарът вече няма да се нуждае от техните умение, които са характерни за Wall Street. На „новите“ брокери ще им се налага да показват умения по математика, статистика, астрофизика. Те ще бъдат нещо като ракетен инженер, натоварен със задачата да прогнозира пазара на акции и да се възползва от него. Проучване на IBM от 2006 г. открива, че от всеки 40 активни брокери до 2015 г. ще останат само четирима заради „електронификацията“ на пазарите. „Четиримата ще бъдат тези, които поемат риск, постигат истинско разбиране на клиента и, разбира се, постоянно побеждават пазара“, се казва в проучването. Тази компютърна мощ носи и много проблеми за разрешаване пред регулаторните органи. Мнозина анализатори вече си задават въпроси какво може да се случи, ако някой хакер успее да се добере до „черните кутии“ на компаниите на Wall Street. Това обаче би изглеждало като детска приказка на фона на възможността машините да превърнат едно подхлъзване на пазара в необратим процес, преди някой да успее да помръдне. Какво би се случило тогава не се наема да прогнозира никой. Почти 1/3 от търговията с щатски ценни книжа вече се извършва посредством алгоритми. Очакванията са този дял да надхвърли 50% до 2010 г., твърди Брад Бейли, старши анализатор в базираната в Бостън анализаторска компания Aite Group. „Опасявам се обаче, че подценявам стойността“, добавя той. Около 40% е дала на алгоритмичните операции на фондовата борса в Лондон, сочат изчисления на самата финансова институция. Анализ на швейцарската „Креди Сиус“ показва, че тенденцията вече е преобладаваща. Алгоритмичните модели могат да се нагласяват за всякаква стратегия. Някои търговци се стремят да хванат ценови аномалии, като генерират хиляди поръчки всяка секунда в очакване да се натъкнат на подходяща цена. Други накъсват голяма поръчка на по-малки. Така успяват да изтъргуват позиция, като прикрият определени намерения и да заблудят конкурентите. Възможността за анонимно търгуване е и един от двигателите на търгуването чрез алгоритми. Тя дава решение на един от най-сериозните проблеми на големите компании при ползването на човешкия ресурс – изтичането на информация. Борбата с „инсайдерите“ вече е добила впечатляващи размери. Съществуват мнения, че около 1/3 от световната търговия с ценни книжа се движи от вътрешната информация. Въпреки непрекъснатите опити за преследване на източниците на информация, проблемът си стои с пълна сила. Ако не искате никой да разбере, че се опитвате да купите голям дял от компания с по-малка пазарна капитализация, защото цената ще се изстреля нагоре, посредничеството на машина е най-добрия вариант. Алгоритмичната търговия е намалила свободното отклонени при ценните книжа и валутните пазари. Обяснението за това е, че много от програмите се базират на тенденцията на акциите да се връщат към средните си стойности. Когато нещата отидат настрани, програмите връщат пазара към нормата. Алгоритмите обаче оказват обратен ефект върху финансовите и корпоративните новини. Гладът за каквато и да било информация от Wall Street никога не е бил по-голям. Вече има все повече програми, които търсят нови данни. Съществуват софтуерни продукти, които могат да анализират годишната стойност на новините, за да видят как определени заглавия влияят на акциите. Тези модели се ползват, за да програмират компютри да търгуват, вземайки предвид последните новини. Морган твърди, че преди пет години е било твърде скъпо да се създаде система за търгуване, базирана на алгоритми, нещо, което сега съвсем не е така. Той има двама служители и една програма, за да проектира алгоритмите си. „Печелим при малко над 60% от сделките“, казва той. Макар и подобен процент да не изглежда твърде голям за „физическите брокери“, сделката се оказва доходоносна, когато компютрите търгуват много по-големи обеми. По мнението на специалисти в управлението на портфейли тези успехи са заплаха не само за „физическите брокери“, които стоят на позиция на терминала, но и за стратезите, които стоят пред мониторите и анализират по старите методи на пазара. Зад математическите модели обаче стоят програмистите – математици, астрофизици и компютърни инженери, които правят успешна търговията чрез алгоритми. Програмите са достъпни за всеки трейдър, който може да се възползва от същата технология и агресивна тактика. Така мястото на професионалния брокер изстива. Естествено, има и страхове, че алгоритмите може да сгрешат. Те могат да заявят много поръчки за милисекунда. За това по борсите вече шества страхът, че могат да унищожат една компания за секунди. Регулаторните органи се опасяват, че може да се случи същото както с Ник Лийсън. Преди няколко години брокерът нанесе загуби за 1,4 млрд. долара и срина Barings Bank. Днес това може да се случи за милисекунди. Алгоритмичните войние стават толкова свирепи, че местоположението се превръща в най-решаващия фактор в надпреварата да се спестят милисекунди от времето за извършване на една транзакция. Борсовите оператори предлагат място на компаниите, за да разположат сървърите си. Борбата обаче е жестока за това кой да сложи своя най-близо до системите на институцията. Времето, за което данните пътуват от един град до друг, може да окаже влияние. „Стандартът днес е под една милисекунда. Ако се справяш по-бързо, значи търгуваш добре“, твърдят брокери.