Анна Мудева, агенция “Ройтерс” Жителите на българския ски курорт Банско, разположен в Пирин, охотно продават земята си, за да купят скъпа кола или да подменят обзавеждането си, останало от ерата на комунизма. Подобна е ситуацията и в други планински курорти, а също и по Българското Черноморие, където чужденци си купуват евтини втори жилища, покачвайки цената на земеделската земя от 20 до 250 евро за квадратен метър в рамките на пет години. Всичко това обаче има своята цена. Някога идиличният малък град Банско с калдъръмени улици и традиционна архитектура, популярен навремето сред скиори и туристи от бившия Съветски блок, се е променил до неузнаваемост. Сега е препълнен с бетонни хотели, пътищата са разбити, инфраструктурата не достига, а натискът върху водните ресурси се засилва. Десетки стари камиони превозват бетон и тухли по черните пътища в никнещите като гъби нови квартали на Банско. Прах и огромни кранове скриват гледката към планината. „Красивото ни Банско е съсипано. Вижте всички тези блокове и сгради“, казва 83-годишната Данка Спасева, която е прекарала целия си живот в града. Цената на бума включва и корупция, незаконни сделки със земи и строителство на ски писти, в които са замесени представители на местните власти и строителни предприемачи. „Корупцията е широко разпространена. Държавата е абдикирала от функциите си да упражнява контрол, твърди Иван Сирлещов, представител на местната гражданска група за борба с корупцията. Банско се застроява по много варварски, безобразен начин. Няма никакво градоустройство", добавя активистът, пускал навремето обяви във вестниците, за да привлича туристи в града. Корупцията процъфтява Историята на Банско представя в миниатюра строителния бум в планинските и морските курорти на България, където корпоративните апетити растат, а със законите, управлението и защитата на околната среда често се прави компромис. Обещанието за големи печалби след присъединяването на балканската страна към ЕС през януари привлече инвеститори от Великобритания, Ирландия и Русия, които купуват имоти на доста по-ниска цена спрямо това, което биха платили в Испания или Франция. Девствената природата и слънчевото време и днес, както по времето на комунизма, привличат силно туристите. Посетителите откриват с изумление, че България, относително непозната на Запад, има 220 км черноморски плажове, а планините й имат 130 върха над 2 хил. м с отлични условия за ски и туризъм. Процъфтяващата корупция обаче означава, че много хотели и други ваканционни инвестиции се правят на незаконно придобита земя или без нужните разрешителни. "В твърде много случаи чуждестранните инвеститори от Великобритания и други страни се оказват безгласни съучастници", се казва в публикация на екологичната организация WWF, която цели да разкрие пред купувачите цялата картина. Брокери на имоти твърдят, че много чужденци купуват имоти в Банско по интернет и се опитват да ги отдадат под наем, без изобщо да посетят курортния град. Имената на политиците, бизнесмените и дори престъпни групировки, които инвестират в имоти и заобикалят закона, са обществена тайна в България, но съдебните обвинения са много редки. ЕС нееднократно е критикувал страната заради неефективната й съдебна система и липсата на убедителност в борбата с корупцията. "За един кмет или главен архитект колкото повече строителство има, толкова повече възможности за подкупи съществуват“, коментира пред Ройтерс Тома Белев, който оглавява Асоциацията на природните паркове в България. В много случаи кметовете издават строителни разрешителни, преди да има пътища, водоснабдяване и канализация. Кметът на Банско, който е издал над 400 разрешителни, наложи двугодишен мораториум върху строителството това лято заради липсата на инфраструктура. Треската за бърза печалба се отразява и на качеството. Над 130 чуждестранни туристи бяха евакуирани, когато покривът на новопостроен хотел в „Златни пясъци“ падна през септември. Подобни инциденти не са изолирани. На прицел са природните паркове Строителните предприемачи вече обръщат поглед към защитените зони в България. Природозащитници нееднократно са поставяли под съмнение законността на строителството на ски съоръжения над Банско, като твърдят, че половината от тях са построени върху територия, част от природния парк “Пирин”, който е в списъка на ЮНЕСКО за световното наследство. Няколко поредни правителства на страната, за които туризмът е приоритет, са обещавали да сложат край на незаконното строителство, но малко е постигнато на практика. „На този етап е много трудно да се упражни контрол“, твърди Валери Вълчинков от екоминистерството. Външни фактори обаче може да забавят темповете на застрояването, смятат някои. Миналата зима Банско не успя да запълни туристическата си база от 100 хиляди легла заради необичайно топлото време и липсата на сняг, а по черноморските курорти много хотели останаха незапълнени и отчетоха рязък спад на приходите.