Доклад на британската група „Икономист интелиджънс юнит“ (EIU) открито критикува Русия и страните - производителки на петрол, в липса на прозрачност и сигурност в нефтогазовия сектор. Според експертите нефтът и газът са най-рисковите направления за чуждестранни капиталовложения в Русия. Основната причина за несигурността на руския пазар е национализацията на нефтогазовия сектор. Страната е лидер в производството на газ, едни от най-големите газови компании се намират там - като „Газпром“. Ситуацията плаши повече държавите, отколкото частните инвеститори, които се опитват по всякакъв начин да навлязат в руската икономика, отбелязват авторите на доклада. „В продължение на сто години преките чуждестранни инвестиции във въглеводороди са част от геополитическите игри“, твърди Джефри Сакс, професор от Колумбийския университет. Той напомня, че САЩ и страните от ЕС са опитвали да получат достъп до енергоресурсите на други страни нееднократно и са използвали различни средства за това – от поддържане на опозиционни сили до разразяване на военни конфликти. Тези действия не позволяват да се осъществят стабилни и сигурни доставки на енергоресурси, отбелязва Сакс. Упреците на експертите на EIU са отправени към страните, които придобиват ресурси с ожесточена борба, като САЩ. Втори проблем според тях са „въглеводородните икономики“, които използват високите цени на нефта и си позволяват самоинициативно да преразглеждат отдавна сключени договори. Честността не е от принципите, които съвременните бизнесмени спазват, констатира Джефри Сакс. Инвеститорите не могат да разчитат на каквито й да е било гаранции, продълажава анализаторът. За пример професорът дава руската компания ЮКОС, която превърна своите нефтени и газови активи в корумпирана сделка в средата на 90-те години. Главният упрек на Сакс е силният контрол на държавата върху нефтения бизнес. По-голяма част от въглеводородните фирми са в ръцете на Кремъл. Професорът определя национализацията на сектора като „безсъвестно“ поведение. Експертът апелира към максимално открит процес на сключване на договори в енергийния сектор на Русия. Неговото предложение е постигнатите споразумения да са публично достояние и да се разпространяват чрез интернет библиотеките на ООН. Най-вече държавата е длъжна „да съкрати, доколкото е възможно“ използваните от нея средства за получаване на изгодни договори, като хуманитарна и военна помощ, а също така обявени санкции против други страни, заявява Сакс. В отговор на Сакс, Дмитрий Орлов, генерален директор на Агенцията за политически и икономически комуникации, казва, че мнението на експерта от британската група се отразява върху интересите на потребителите на нефт и газ, но не и на доставчиците. Условията на договорите са търговска тайна и компаниите никога няма да се съгласят с тяхното обществено оповестяване, подчертава Орлов. Той отбелязва, че отрасълът е свързан със земните недра и следователно е въпрос на държавен суверенитет. Не съществува възможност за освобождаване от политическо влияние. Основен доставчик Руската федерация е главен доставчик на газ за страните от Европейския съюз. Напоследък вниманието е насочено към възможността за доставки на енергийната суровина от Казахстан и Туркменистан. Европа се опитва по всякакъв начин да заобиколи Русия при снабдяването си със синьо гориво. От Евросъюза търсят алтернативни източници и пътища за пренос на гориво.