Няма никаква причина за радост от факта, че Съединените американски щати ще изпратят тежка артилерия и военно оборудване в Румъния. Въпреки това, рядко съм виждал по-голям ентусиазъм в централния печат, отколкото в деня на грандиозното съобщение на американския министър на отбраната Аштън Картър.Нито един въпрос затова какви ефекти ще има подобно преместване в геостратегически план, никакъв анализ за твърде вероятното нажежаване на регионалния контекст. Никакво безпокойство, никакъв въпрос, нито сянка на съмнение. Само чиста радост. Един ентусиазъм, който сякаш обявяваше края на една война, а не още по-силното разпалване на един конфликт, който и без това е твърде сложен и труден за решаване.

В крайна сметка, виждали сме в историята военни маршове и походи в ритъма на френетичните аплодисменти наоколо. Само че сега аплодиращите са една шепа хора, които формират цялата картина, отразена в пресата.

Наблюдавайки реакциите след съобщението на Съедините щати, имах усещането, че все едно нашата страна е заела мястото на Русия в Г-8, или в най-лошия случай, че правителството е успяло да удвои средната заплата, да утрои БВП и да извади от бедността мнозинството от зоните, намиращи се на ръба на оцеляването.

Сякаш САЩ са обявили, че изпращат инвестиции от стотици и хиляди милиарди долари, така, както би било естествено от страна на един стратегически партньор, а не оръжие, чиято логика и цел може да бъде само една . . . Оставям на вас да отгатнете каква.

Но фактът, че съобщението за военния десант беше прието в Букурещ само с викове "ура" и радостни възгласи, казва всичко и затова в какво са се превърнали медиите и кои са онези, които определят тона и тенденциите на мненията.

Очевидно, като се има предвид, че освен Румъния още шест държави от Източна Европа обявиха готовността си да приемат американско военно оборудване, не е толкова лесно да съдиш начина, по който всяка страна поотделно и всичките заедно са избрали да обезпечат сигурността си спрямо страховете, събудени от Русия на Владимир Путин.

Но въпреки легитимната нужда на всяка държава, намираща се в съседство с Русия, да търси защита и да засилва нивото на сигурността си спрямо заплахите, идващи от Москва, били те повече или по-малко преки и явни, съществува една идея, която би трябвало да стряска повече от която и да е заплаха, идваща от страна на Путин.

Тя е проста и е демонстрирана от всички големи войни в съвременната епоха: в случай на въоръжен конфликт в зоната, първите и най-силно засегнатите в резултат на него ще бъдат именно страните, намиращи се на границата между великите сили, включили се в игра на надмощие на глобално ниво.

Толкова е иронично да видиш, че след опита от Втората световна война, когато страните от Централна и Източна Европа бяха полето на най-зловещите експерименти и мястото на най-големите човешки трагедии, никой изглежда не е научил твърде много от уроците на все още живото минало.

И не знам защо съм толкова сигурен, че в случай на война, всички онези, които сега аплодират и танцуват в чест на бомбите, които ще получим като подарък, ще бъдат и първите, които ще избягат в по-сигурни райони, защитени от всякакво оръжие и тежка артилерия.

БТА