В неделя в Санкт Петербург ще се състои Международен руски консервативен форум под егидата на близката до Кремъл партия "Родина".
Срещата се очертава като твърде мащабен конгрес на крайнодесни партии от Европа. Експерти отбелязват нарастващия интерес на Москва към съюзниците й националисти в ЕС и все по-високия статут на прояви от този род. Според сайта на "Родина", конгресът цели да обедини усилията, насочени към разработване на обща концепция за взаимодействие между национално-консервативните сили в Европа и в Русия в контекста на антируските санкции и натиска на САЩ. Предвижда се на форума да бъде подписан меморандум за създаване на постоянен координационен комитет на консервативните сили.
Срещата ще бъде открита от Алексей Журавльов, депутат от партията "Единна Русия" в Държавната дума, по съвместителство и председател на партията "Родина". Като участници са заявени представители на крайнодесни сили като "Златна зора" (Гърция), Националдемократическата партия (Германия), "Атака" (България), "Ломбардска лига" (Италия), "Алианс за мир и свобода" (ЕС), "Нова сила" (Италия), Британската национална партия (Великобритания), "Национална демокрация" (Испания), Партията на шведите (Швеция), Датската партия (Дания). Ще присъстват и неколцина депутати от Европарламента.
Много от поканените организации, примерно гръцката "Златна зора", открито се наричат националсоциалисти. В емблемата им човек лесно открива пречупен кръст, а партийният лидер - депутатът от гръцкия парламент Никос Михалолиакос, в момента е под домашен арест заради обвинение, че е създал престъпна организация. А германските националдемократи се представят за приемници на забранената Националсоциалистическа германска работническа партия.
В конгреса ще участват и западни експерти, например американецът Джаред Тейлър - автор на книги за расовите теории, комуто печатът в САЩ лепна прякора "белия националист".
Също като "Родина", много от тези партии подкрепиха самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народни републики (ДНР и ЛНР) и взеха участие в проруски митинги. Някои от тях изпратиха наблюдатели на референдумите в Крим и в Донбас.
Партията "Родина" минава за свързан с Кремъл проект с национал-патриотичен уклон. Разширеното заседание на нейния политически съвет през февруари бе посетено от Олег Морозов, началник на управлението по вътрешната политика в администрацията на президента. "Ние сме ваши партньори", каза той пред събралите се (цитираме по сайта на "Родина").
Според близък до върхушката източник на Газета.ру, конгресът на ултрадесните е инициатива на самата "Родина": "Оповестили са инициативата и са получили подкрепа, както става обикновено".
Конгресът най-вероятно се провежда със знанието на Кремъл, но без негово активно участие, смята Валерий Соловей, професор в Московския държавен институт за международни отношения. "За "Родина" смисълът на форума е, че той сякаш я вкарва в редиците на европейските партии, с което вдига и нейния статут в руската вътрешна политика", обяснява експертът.
Нищо чудно "родинците" да се надяват в бъдеще да съберат и националистически електорат за изборните си кампании.
Санкците и изолацията от страна на Запада принуждават Русия да си създава нови политически възможности в Европа - по-специално градейки връзки с местни маргинални политически сили, казва Олег Игнатов, зам.-директор на близкия до Кремъл Център за политическа конюнктура.
"Русия залага на опита да създаде международен "клуб от приятели" или нов виртуален Коминтерн, който да й послужи за пропагандни цели, а някой ден дори за сериозен натиск върху европейските правителства с цел да коригират политическия си курс", твърди аналитикът.
Както посочва Юрий Квашнин, завеждащ сектора за проучвания на ЕС в Института за световна икономика и международни отношения към Руската академия на науките, поканените партии изповядват крайнодясна идеология, но при все това имат известно влияние в страните си. Споменатата "Златна зора" например е на трето място по брой на депутатите в гръцкия парламент.
Влиянието на ултрадесните впрочем не бива да се надценява. А и перспективите за създаване на обща, интернационална националистическа организация според Квашнин са доста мъгляви. Той отбелязва, че европейските националисти вече координират дейността си и не е много ясно как биха използвали тук Русия. А и в самата Русия няма аналогични партии с що-годе сериозно политическо влияние.
Основателят на руската Националдемократическа партия Константин Крилов прокарва паралели със съветския опит - Москва канела радикални ултралеви организации от Европа и САЩ и представяла това за подкрепа от широки слоеве на Запад: "Това изпълваше обикновения съветски човек с гордост, че на Запад някой ни забелязва, че не сме зарязани съвсем".
По думите му, Кремъл играе логично - за подкрепа от левицата би хвърлил повече труд и средства, а днешният дневен ред в Русия е в унисон по-скоро с идеите на десните евроскептици.
"Реалната политика на Русия и евроскептичните възгледи обаче са различни неща. Контактувал съм с европейци от десницата и се чудя колко са наивни: не знаят как стоят нещата, но им е симпатичен образът на путинска Русия такъв, какъвто го рисуват.
Мислят си, че Русия е крепост на консервативната традиция, че руснаците са управляващият народ в Русия, а и представа си нямат, че Русия е на челно място в света по прием на мигранти.
Повечето гости явно ще дойдат за форума с искреното желание да видят една страна, преодоляла западните съблазни", казва политикът. Предстоящият конгрес не е първият опит за създаване на един вид "Десен интернационал" в Русия.
В началото на 90-те лидерът на Либерално-демократическата партия в Русия Владимир Жириновски дейно създаваше контакти с ултрадесни партии от Европа, включително с неонацистката Националдемократическа партия на Германия, а също и с лидера на френския "Национален фронт" Жан-Мари Льо Пен.
"Жириновски взе да обяснява на тромав френски някакъв проект за създаване на Център на десните партии в Москва. Световен център - колко му е... Водачът на "Националния фронт" се ограничи да похвали проекта и го нарече "добра идея". По-късно Жириновски изостави проекта си наред с още много други идеи, ударили на камък", писа с обичайната си жлъчност в една от своите книги Едуард Лимонов - писател и политик, участвал в срещата.
Директорът на аналитичния център "Сова" Александър Верховски впрочем заявява, че нивото на националистическите прояви сериозно се е вдигнало от 90-те насам: по-рано ултрадесните се събираха в провинцията или в чужбина, а ето, днес имат голям форум в руската Северна столица. Освен това, преди време контактите с ултрадесните бяха поверени на философа евразиец Александър Дугин, а днес този дневен ред му отнема "Родина". "Усеща се вътрешнополитическа конкуренция за правото да работиш с крайната десница", казва експертът.
Форумът възмути вече мнозина и повдигна въпроси как се съчетава това с официалния дневен ред и с изявленията в държавните медии за борба "срещу фашизма" в Украйна. Петербургските антифашисти заявиха вече, че започват протести край мястото на конгреса - хотел "Холидей ин".
Кампанията против форума бе подкрепена от активисти на Руското социалистическо движение, от (анархокомунистическите организации, б. р.) "Автономно действие" и АДСР, Обединената компартия и други левичари.
"Отстрани изглежда зле, естествено. Опитваме се да изпъдим "Десния сектор" (организация, забранена в Русия, бел. Газета.ру) от Киев, но го каним в Санкт Петербург, в града, оцелял след блокадата", съжалява събеседник на Газета.ру от фондация, близка до Кремъл.
"Всяка държава се стреми да контактува с различни политически партии от чужбина. Това обаче неслучайно се върши чрез "Родина" - на официално равнище нещата не биха изглеждали много хубаво, защото тези партии все пак имат лошо реноме", додава Квашнин.
Фьодор Бирюков от "Родина" заявява пред Газета.ру, че не вижда във форума нищо осъдително. По думите му, истински нацисти са силите, заграбили властта в Киев, а също и организациите в Европа и САЩ, които ги подкрепят: "А ние поканихме здрави, патриотични консервативни сили, които не харесват американската намеса в европейските работи. Те подкрепят руската хуманитарна мисия в Югоизточна Украйна".
БТА