Езикът на Студената война се завърна с гръм и трясък, пак се заговори за ядрена заплаха, за изпитания на ядрени ракети със среден обсег и тревоги за натовския отбранителен чадър.

Завземането на Крим от президента Владимир Путин преди само година се разрасна в нещо, което САЩ виждат като по-голямо руско предизвикателство към реда, установен след Студената война.

Като четем новините, излиза, че американско-руските отношения са пропаднали през черна дупка до убийственото противопоставяне от 80-те години на миналия век.

Дебатът за руската агресия не се свежда само до Украйна. Действията на Путин разпалват изконни тревоги, заради които бе създаден Северноатлантическият съюз. За беда, този път изглежда трансатлантическата решителност за борба с руските заплахи е по-слаба.

Правителството на Обама обсъжда как да направи по-енергична политиката си към Русия, но има отчетливи вътрешни разногласия.

Министърът на отбраната Аштън Картър и председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Мартин Демпси са за изпращане на смъртоносни оръжия за Украйна. Но президентът Обама изглежда притиснат между желанието да възпре действията на Русия и продължаващата надежда за руско съдействие и в преговорите за иранската ядрена програма, и за прекратяване на сирийската гражданска война.

Ярък пример за връщането към времето на Студената война бе признанието на Путин, направено миналата седмица в руски документален филм, че е обмислял да приведе в бойна готовност руските ядрени сили миналата година, когато Русия се намеси в Крим след падането от власт на украинското правителство.

Неговите думи илюстрираха наново опасността украинският конфликт да излезе извън контрол. Признак, че идват мрачни времена, е съобщението на Русия от вторник, че ще изпрати, като част от военно учение, усъвършенствани ракети в балтийския анклав Калининград и бомбардировачи, способни да пренасят ядрено оръжие, в Крим, съобщи Асошиейтед прес.

Контролът над въоръжаването, който помогна да се обуздае Студената война, сега тръгва в обратна посока. Русия се оттегли миналата седмица от консултативната група по Договора за конвенционалните въоръжени сили в Европа от 1990 г. и даде сигнал, че се отказва и от самия договор. Москва упорито отказва да обсъжда каквито и да е допълнителни съкращения на ядрените оръжия, съгласно планираното преди време разширяване на новия договор СТАРТ от 2010 г.

Най-обезпокоителен удар по разведряването между САЩ и Русия може да се окаже евентуално обезсилване на договор от 1987 г. за ядрените сили със среден обсег в Европа, известен като Договор за ликвидиране на ракетите със среден обсег. Миналия юли САЩ обвиниха Русия, че нарушава договора, като тества крилати ракети, нарушавайки договорените ограничения. Руснаците контрираха с обвинения, че САЩ нарушават договора.

Картър предупреди миналия месец пред Конгреса, че САЩ ще обмислят военни варианти, ако Русия не спазва договора. Те може да включват "активна отбрана" за възпиране на крилати ракети с ядрени бойни глави и "ответни възможности за нанасяне на удар", каза той.

Възможен отказ от споразумението ще бъде с твърде големи последици, защото то бе ключова стъпка към прекратяването на Студената война. Договорът бе сключен, след като САЩ и европейските им съюзници решиха да противодействат на разполагането на руски ядрени ракети СС-20 с разполагане на сходни ракети "Пършинг" в Европа. Това накара съветския лидер Михаил Горбачов да спре плана си за СС-20 и да подпише договора, с което насърчи това, което Путин днес нарича епоха на руска слабост и поражение.

Като се зае да възстановява руската мощ, Путин прибягна до тактики, приличащи повече на операции на разузнаването, отколкото на конвенционални военни действия, например въоръжаване на сепаратистите в Източна Украйна. Този подход, наречен от западни анализатори "хибридна война", обърка САЩ и натовските им съюзници. До момента те се въздържат да доставят на Украйна оръжия, с които тя да се бие срещу въоръжените и подставени от Русия сили.

Украйна не е член на НАТО и САЩ се опитват да покажат от началото на кризата, че ще използват сила да спрат подобна агресия срещу страна, членуваща в НАТО, съгласно чл.5 от Северноатлантическия договор. Но ангажиментът за ответни действия срещу явна атака повдига въпроса как НАТО ще отвърне на подривна дейност срещу страна членка на организацията, извършена в стил "зелените човечета" в Украйна. Ако рускоезични сепаратисти превземат територия в балтийска страна например, НАТО ще удари ли Русия? Такива сценарии трябва по-подробно да бъдат обсъдени.

А дали НАТО още има военната сила да даде ефективен отпор, ако допуснем, че има политическата воля да го направи? САЩ съкратиха силите си в Европа до малка част от това, което бяха през Студената война, а европейските държави, изтощени от икономически кризи, не изпълняват обещанията да подсилят собствените си армии. Дори Великобритания, която традиционно е най-железният съюзник на Америка в НАТО, не прави необходимите разходи за отбрана, заложени миналата година на срещата на върха на алианса в Уелс.

И така, назад към бъдещето в Путинова Европа. Но "мускулната памет" за възпирането сякаш е атрофирала. Мина твърде дълго време, откакто НАТО не е подлагала на реално изпитание дали страните от съюза помнят какво всъщност означава колективната самоотбрана.

Още по темата: "Хайде сега Полша и Финландия!"

Кореспонденти на руския вестник "РБК дейли" разказват как са получили пари за участие във вчерашния митинг в Москва по случай първата годишнина от присъединяването на Крим към Русия, предаде Би Би Си.

Събитието бе отбелязано помпозно и по официални данни митингът-концерт е бил посетен от 110 хиляди души, посочват репортерите. "Мнозина пристигаха на групи от по 10-15 души, повечето с един-двама "водачи", пишат те и съобщават например за "десетки малки ята от студенти със символите на Общоруския народен фронт, "Справедлива Русия" и Либерално-демократическата партия" - обществено движение, подкрепящо Путин, и две партии от парламентарната опозиция.

"Идваме от Тула (180 км южно от Москва, б. р.) с автобус, в колежа ни дадоха почивен ден", споделили младежи, "командвани от здравеняк с камуфлажна жилетка". "Пуснаха ни днес от работа, защото Крим е наш!" - обяснили група възрастни учителки от Подмосковието.

Журналистка се срещнала в метрото с организатор, събирал участници за митинга чрез интернет. Една от желаещите посещавала преди митинги, уреждани от руските комунисти и от Владимир Жириновски - лидера на либералдемократите. "Не плащат много, затова пък ни храниха с каша и даваха подаръци", цитира я "РБК дейли".

Вестникът отбелязва участието на Жириновски и на комунистическия лидер Генадий Зюганов във вчерашния митинг наред с новите управляващи в Крим, както и словото, произнесено от президента Путин.

След уверенията на държавния глава, че хората в Русия ще преодолеят трудностите, "които тъй лесно създаваме сами за себе си през цялото последно време", митингуващите продължително викаха и скандираха "Русия! Русия! Путин! Путин". Викаха също: "Оле-оле-оле! Крим си е наш! Хайде сега Полша и Финландия!", пише всекидневникът.

Репортер на "РБК дейли" получил за участието си в митинга заплащане от 300 рубли (4,65 евро) - трябвало до вечерта да чака своя "водач" и да покаже позива, връчен при първата им среща. "Независимая газета" анализира икономическата ситуация в Крим година след анексията. До момента руските власти не са решили основните икономически проблеми на региона и Крим зависи от помощта отвън. Сред очевидните постижения на руското правителство в Крим са увеличените пенсии и заплати в бюджетния сектор, констатира вестникът.

Присъединяването на полуострова към Русия обаче породи нови проблеми - изолация от транспортната мрежа, енергийна и водна зависимост от обидена Украйна, пише той и посочва, че "по равнище на дотации от бюджета Крим се озова между Чечения и Ингушетия" - републики от Кавказ.

"Руските власти обаче са убедени, че в бъдеще Крим може да стане икономически самодостатъчен и дори регион донор", се казва в статията. Общите доходи на кримския бюджет за 2014 г. са 159 милиарда рубли (2,468 млрд. евро), а 125 милиарда от тях (1,939 млрд. евро) идват от федералния бюджет.

Бюджетът обаче не взема от Крим и ДДС, както е по закон, тъй че 85 на сто от средствата на региона идват от дотации, уточнява социоложката Наталия Зубаревич. Тази година властите в Москва ще отпуснат за Крим още най-малко 100 милиарда рубли (1,551 млрд. евро). В Крим е въведена и система за здравно осигуряване, но общите руски стандарти за медицинска помощ ще влязат в сила догодина, напомня изданието обещание на здравното министерство в Москва.

Федералното правителство очаква икономически растеж в Крим, но експертите са скептични. "В Крим няма ресурси - казва Наталия Зубаревич. - В Русия донори са федералните агломерации и петролногазовите региони. Толкова." Малкият бизнес според нея засега не може да поведе напред местната икономика, а плановете за развитие на винарството - традиционен поминък за региона, са несъстоятелни: липсват необходимите за целта инвестиции и пазари.

В най-новата история Крим никога не е бил икономически благополучен регион и по ред причини не е получавал достатъчно финанси за развитие на инфраструктурата, припомня финансистът Тимур Нигматуллин.

Растеж обаче може да осигури суровинният сектор, също и туризмът, смята той. В Крим има 30 газови находища със запаси от 47 милиарда кубика и 10 петролни находища със запаси от 2,8 милиона тона. И дори сегашната инфраструктура може да обслужва близо 6 до 8 милиона туристи всяка година при население от 2,2 милиона души в Крим. До 10 години обаче полуостровът едва ли ще може да се издържа сам, смята анализаторът.

БТА