Ако трябва да определя с една дума идеята за обединяване на държавни болници в общ холдинг, бих казал, че това е поредният тюрлюгювеч, който чувам, че се готви в здравеопазването.
Искам само да напомня нещо, което преди години се случи в София. Беше учреден Софийски холдинг, който обедини всички общински лечебни заведения. Той функционираше известно време, а след това, още толкова време беше в ликвидация и накрая изчезна от правния мир. Общият холдинг е модел за рецентрализация, който унищожава конкуренцията в полза на държавата, но в крайна сметка винаги завършва по един и същ начин.
Освен че по този начин ще се ликвидира възможността за избор и изграждане на качество в полза на пациента, конкуренцията и правото на избор ще бъдат невъзможни и забранени феномени. Всяка една рецентрализация и реудържавяване са връщане назад към комунизма. Нещо, от което бягаме вече 25 години, но очевидно няма да избягаме, защото той е имплантиран в мисленето на много хора, които днес са на власт.
Ако някой в България желае да каже "Не!" на частната инициатива и да спре отварянето на частни клиники, трябва да бъде достатъчно честен и да го заяви открито. В крайна сметка у нас болници се разкриват с разрешение на Министерството на здравеопазването. Ако то не желае да разреши нещо, може просто да не го направи. Вместо това обаче, измисля заобиколни форми като холдингите и прави по косвен начин, онова което може да се направи и по пряк.
Очевидно това е целта на занятието. Да се прикрие комунистическото мислене на тези, които в момента управляват и вземат решения.
Идеята за безплатно разкриване на частна детска клиника и висока цена на легло в нова инвазивна кардиология е дискриминационна. Освен това прочетох, че парите, които ще се вземат от частните, ще се дават на държавните болници. Това от своя страна е скрита форма на субсидиране, което е нелепо.
Дали идеята ще срещне отпор сред директорите на болниците? Какво значение има какво мислят те, когато техните началници и собственици на лечебните заведения вземат подобни решения? Няма абсолютно никакво значение дали са съгласни или не. Те са абсолютно безгласна буква в тази система! Когато няма конкуренция, винаги се появяват и друг тип практики. Обикновено те са административно-корупционни, защото ако има конкуренция, винаги пациентът е този, който взема решение.